1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Левите във Франция са травматизирани

За да дорасне до величината на задачите си, Социалистическата партия във Франция има нужда от обновление - коментар в Зюддойче Цайтунг

default

Всъщност първият кръг от парламентарните избори бе на практика трети за президентските. И кореспондира с логиката на Петата република – че народът осигурява на новоизбрания президент дееспособно мнозинство в Националното събрание. Възможно би било принципно и противното, но то така и не се е случвало никога. Дилемата е в това, че не съществува никаква сигурност, че на опозицията ще бъде дадена каквото и да било възможност да се проявява като контрасила в парламента.

Съгласно конституцията правителството е органът, който определя и провежда политиката на нацията, а министър-председателят е този, който отговаря пред парламента, т.е. не президентът. Но Саркози ще задържи в свои ръце всички лостове на управлението, а в лицето на Франсоа Фийон разполага с доверен сътрудник, който да му служи изцяло. Стремежът на Саркози към властта доминира до такава степен, че той вече обмисля как в бъдеще лично да се явява пред парламента периодически. Каквато въобще не е била идеята на създателя на Петата република – великия Шарл де Гол. Представата, че генералът би се намесил в политическите битки, би била погрешна. Но жадният за власт Саркози, който не е в състояние да дели каквото и да било, би предпочел да може да назначава и представители на опозицията в правителството. Затова и включи в кабинета леви политици, с което най-напред изостри атаките на социалистите. Отдясно така или иначе не го заплашва никаква опасност. Но едно все пак трябва да се признае на новия президент: той успя да прогони със средствата на демокрацията дяснорадикалния демон Жан-Мари льо Пен. Причината за поражението на опозицията може да се потърси и в манталитета на левите. Те поеха по грешен път далеч преди 2007-ма година. Греховете на тези, които във Франция се разбират като прогресивни, започват преди пет години, когато голяма част от левите избиратели гласуваха за всички видове възможни партии, но не и за социалистите. Резултатите от изборите през 2002-ра година доведоха дотам, че Льо Пен стигна до балотаж, като за да му попречат да стигне и още по-нататък, отчаяните леви трябваше да гласуват решително за Жак Ширак. И до днес социалистите не са се съвзели от тази травма. Дори и еуфорията, породена от тяхната нова звезда Сеголен Роаял, не им помогна да се помирят сами със себе си.

Левите, които от времената на Народния фронт преди седем десетилетия никога не са имали сигурно мнозинство, не са печелили и президентски избори от 20 години насам – от историческата победа на Франсоа Митеран. Освен това – на базата на френската избирателна система победителят печели свръхпропорционално.

Почти съществува впечатлението, че президентът, току-що избран, още отсега мисли за своето преизбиране. Опозицията, когато най-сетне дорасне да величината на своите задачи, трябва от своя страна незабавно да започне собственото си обновление, макар и това да означава като начало борба за власт. Сеголен Роаял обяви претенциите си за лидерския пост. А една опозиционна ръководителка не би трябвало да се страхува от конфронтацията с правителството в парламента. Така погледнато – не е добър знак това, че най-известната политичка в страната няма как да се кандидатира за парламента.