1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Кюрд начело на иракската държава

72-годишният Талабани е най-видният политически водач на иракските кюрди – въпреки че основаният от него през 1975 Патриотичен съюз на Кюрдистан

default

възникна вследствие на отцепване от доминиращата по онова време Кюрдска демократическа партия и като обединение между различни по-малки групировки.

Юристът Талабани съумя с много тактическо умение и променящи се съюзници да превърне себе си и своя Съюз в основен политически фактор в иракски Кюрдистан, където дълги години никой не можеше да съперничи на легендарния водач на Кюрдската демократическа партия Мустафа Барзани. През 60-те години Талабани участва в бунта на кюрдите срещу държавния глава Касем, но след това влезе в преговори с неговия наследник Ареф. В последна сметка Талабани зае страната на централното правителство и дори участва в разгромяването на Кюрдската демократическа партия през 1970.

Пет години по-късно той проумя, че Багдад не е готов да даде на кюрдите онова, което искаха – поне частична автономия – и начело на своето новоосновано движение отново поде борбата срещу Багдад. Отговорът на режима бе твърд, дори жесток: през 1988 бе обгазено кюрдското село Халабджа, загина почти цялото му население. Талабани потърси спасение в Иран, който също винаги е воювал срещуе кюрдите, но в онзи момент те бяха добре дошъл съюзник срещу Садам Хюсеин.

Следващите години преминават в пререкания и кървави сблъсквания между хората на Талабани и привържениците на сина на Барзани, Масуд, който пое ръководството на възстановената партия на баща си. Едва през 1998 Вашингтон успя да склони двете страни да започнат преговори и да преодолеят своя конфликт. Готовността на кюрдите за примирие се подхранваше от надеждата, че с американска подкрепа те ще успеят най-сетне да изкопчат повече независимост от Багдад. Още преди започването на иракската война обаче американците дадоха ясно да се разбере, че подкрепата им стига само до предоставянето на възможно най-широка автономия на кюрдите, но не и независимост.

Талабани прие това условие и явно продължава да стои на тази позиция; същото се отнася и за съперника му Барзани. Това несъмнено бе съществено условие за въздигането на Талабани в държавен глава на Ирак. Барзани пък бе обезщетен с “президентството” на кюрдския Север.