1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Къде ще могат да работят българите след приемането в ЕС?

Къде ще могат да работят българите след приемането в ЕС? Какви ограничения им налагат част от страните от Евросъюза, колко дълги са изпитателните срокове, които са предпочитаните професии? Ето подробностите.

default

За гражданите на новоприетите държави България и Румъния от 1. януари се разкриват нови перспективи на европейските трудови пазари, макар и с някои ограничения. Германия, която от нова година поема председателството на ЕС, засега ще държи трудовия си пазар затворен за българи и румънци – така, както постъпи и по отношение на другите източноевропейци, приети през 2004. Същите мерки ще вземат и още дузина държави, които обикновено предвиждат двугодишен карантинен период. Всъщност, само 10 страни от Евросъюза разрешават на новите граждани свободен и неограничен достъп до своите пазари на труда. Това са Полша, Финландия Швеция, Словакия, Естония, Литва, Латвия, Кипър и Чешката република. Работници от България и Румъния ще могат веднага след 1 януари да си търсят работа в тези страни без никакви ограничения. За разлика от предишното евроразширяване, по отношение на България и Румъния ограничения вече предвиждат Англия и Ирландия. За неквалифицирана трудова сила от България и Румъния във Великобритания и Ирландия ще има трудови визи за работа най-вече в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Дания, Холандия, Гърция и Испания по подобие на Германия предвиждат двугодишен мораториум върху работните визи за българи и румънци. Този срок при определени обстоятелства може и да се удължава, но максималната му продължителност е седем години. Франция пък ще прилага към България и Румъния същите предписания, които от май 2006 вече прилага към останалите осем източноевропейски страни от предишното евроразширяване: българите и румънците ще могат да практикуват 61 изрично изброени професии в общо седем икономически сектора - строителство, хотелиерство, селско стопанство, металургия, преработваща промишленост, търговия, хигиена. Унгарското правителство все още не е взело окончателно решение, засега се планира само частично отваряне на трудовия пазар за българи и румънци. Проектозаконът предвижда трудови визи за около 130 професии, от които в Унгария се чувства нужда. За Унгария свободното придвижване на работната сила е особено деликатен проблем, защото в Румъния живеят около милион и половина етнически унгарци. Австрия, Люксембург и Белгия също с голяма вероятност ще въведат онези ограничения, които задействаха по отношение на страните от предишното разширяване през 2004 година. Както ви съобщихме по Дойче веле, италианското правителство все още не е взело решение как да се отнася към кандидатите за работа от България и Румъния, в същото положение са още Португалия и Малта. Правителството в Рим през 2004 година допусна гражданите на новоприетите страни без ограничения до своя пазар на труда, сега обаче има някои изисквания към новите членки. Особено към Букурещ са отправени очакванията за по-ефективна борба срещу организираната престъпност.