1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Културологът Ханс Симон-Пеланда за България нейната история, култура и съвременни изкуства

Hа 30 октомври в германския град Регенсбург завършва ежегодният дунавски културен фестивал, който тази година беше посветен на България. В разговор с Александър Андреев един от неговите организатори, културологът Ханс Симон-Пеланда разсъждава за България, за нейната история, култура и съвременни изкуства.

Регенсбург

Регенсбург


АА: Г-н Симон-Пеланда, какви са вашите впечатления от “българската” донумента?

СП: Два пъти идвам от Прага – за откриването на донумента и сега за дискусиите, посветени на обществото и културата. Трябва да кажа, че и двата пъти пътуването си струваше. Откриването беше изключително вълнуващо, всички гости бяха тук. А последната дискусия за еврочленството на България беше направо забележителна. Залата не успя да побере всички желаещи да я чуят. След края й при мен дойдоха студенти и гости от публиката, за да благодарят за много интересната информация, съдържаща доста съвсем нови аспекти. Страшно съм доволен.

АА: Какви са вашите впечатления: какво знаят германците и хората в Регенсбург в частност – и какво не знаят за България?

СП: Определено България им е позната като страна и най-вече като туристическа цел, мнозинството знаят и името на столицата София. Всичко това обаче е съвсем малка част от страната. Аз самият тук научих много нови работи, например – колко тесни са били контактите между България и Германия през вековете. Не знах, че в областта на университетското образование и академичните изследвания България е работила винаги в много близко сътрудничество с Германия. Германските преподаватели, професорите и самите студенти също не знаят тези факти. Ние си мислим, че ако сме били вече веднъж на “Златните пясъци” или във Варна, вече познаваме страната. Всъщност обаче по-голямата част от тукашното население изобщо не познава тази древна културна страна и никой няма представа, че България е една от люлките на европейската култура. Уж знаем за Кирил и Методий, но никога не сме се замисляли, например, че старобългарският език е в основата на църковнославянския, на общия църковен език на славяните – това е нещо много важно и говори за значимостта на България.

АА: А какви са личните ви впечатления от страната, от хората, от изкуството, науката, културата – включително и след донумента?

СП: Бил съм в България много пъти – и преди политическите промени, и след тях. Трябва да кажа, че донумента много ме изненада с непознатия образ на България, срещайки ме с модерното изкуство на страната. Човек обикновено се осланя на своите така да се каже “ахивни”, “библиотечни” или просто стандартни представи за една страна, в случая - за неща като Рилския манастир. Новото изкуство на младите хора, което видях в Регенсбург на донумента – кучешките колибки на гарата, огромните картини по улиците, провокативните инсталации, шокиращите и объркващи пърформанси – всичко това те кара да се замислиш и да си кажеш: “Това не е просто страна, която на времето е била велика. Тук се срещаме с изкуство, което заслужава внимание, което има какво да ми каже.”