Културният пейзаж в Германия | Политика | DW | 28.09.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Културният пейзаж в Германия

Източните германски провинции харчат за изкуствата повече, отколкото в западна Германия. Те просто са принудени да го правят.

Библиотеката Ана Амалия, Ваймар

Библиотеката Ана Амалия, Ваймар

Преди 15 години бившата комунистическа ГДР се представи за обединението с дълъг списък от държавни културни иниституции: 217 театри, 87 симфонична оркестри, 955 музея, над 9 хиляди библиотеки, десетки хиляди архитектурни и исторически паметници. Готфрид Кисов, който оглавява Фондацията за защита на историческите паметници, казва, че само през първите три години след обединението Германия е платила почти 2 милиарда долара в сферата на културата:

Източногерманските градове бяха в окаяно състояние. Много малко бяха обновените сгради. Поддръжката беше трагична. Но като цяло историческите обекти бяха запазени. На Запад центровете на редица градове бяха съсипани от огромни пазарни центрове и рекламата. На Изток не беше правено нищо, така че не бяха допуснати и грешки.

Но историческата субстанция беше налице и след падането на Берлинската стена започна модернизирането на цели градове в Източна Германия. През изминалите петнайсет години разцъфтяха културните центрове на Ваймар, Потсдам, Лайпциг, Дрезден, Гьорлиц. С цената на милиардни разходи бяха възстановени дворци, замъци, къщи, театри, паметници и музеи, които днес отново демонстрират културната традиция на Германия от 18 и 19 век. Те се превърнаха в обекти на националната идентичност.

Хелмут Зееман от Фондацията Ваймарска класика смята обаче, че Германия все още не е истински обединена страна. Ето неговото обяснение:

Хората в източна Германия не са така богати и успешни, както в Запада. В материално отношение те просто не са така щастливи. От друга страна обаче хората в източната половина имат друго съзнание, те смятат, че има неща, които са по-важни от размера на данъчната декларация. Те гледат на изкуствата като на процес на национално общение. Ние сме длъжни да подкрепяме и разширяваме това съзнание.

В издателската сфера много издателски фирми или бяха реституирани на бившите им собствени, или просто бяха изкупени от западни бизнесмени. Обединението беше тежък удар за творческото и житейско съществуване на хиляди музиканти, актьори, писатели, художници, танцьори, които по времето на комунизма бяха на държавна издръжка. Йохана Ванка, министър по въпросите на културата във федералната област Бранденбург, казва:

В Германия имаше 150 професионални оркестъра, почти колкото в целия останал свят. Ясно беше, че това не може да продължава така. Днес източната и западната половина на страната имат един и същи проблеми, но в Изтока промените са по-динамични.

А Хелмут Зееман от Фондацията Ваймарска класика отново изтъква здравия критичен манталитет на източногерманците:

В западна Германия смятат, че да се живее нормално е възможно само при наличието на стопански растеж. Само че в условията на глобализацията предимството е свързано с позитивните различия и диференциацията. Различните места трябва да изглеждат различно, да имат различни качества – като се започне от изкуствата и се свърши с местната кухня и традиции.