1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Куба, 45 години в ръцете на Кастро

Това във всеки случай е рекорд, макар че няма какво толкова да се празнува. Навършиха се 45 години откак комендантът на революцията Фидел Кастро пое властта. В онази новогодишна нощ корумпираният диктатор Фулгенсио Батиста се прехвърли в СЩ. Възторжени тълпи посрещнаха в Хавана брадатите революционери около Кастро. Днес няма друго основание за празнуване, освен това че карибския остров има най-дълговечния диктатор в света. През август Фидер Кастро ще стане на 78 години. Какво ще дойде след него? През 1997 година на петия конгрес на кубинската комунистическа партия той наречи, че брат му 71-годишния Раул Кастро ще го наследи на всички партийни и държавни постове. Историята обаче почти не познава случаи, когато разпоредбите на деспоти за подялбата на наследството им са били дълготрайни. Не само Вашингтон разглеждаше по време на Студената война острова на захарната тръстика като риск за сигурността си. Кубинският команданте обучи над дузина партизански организации в Латинска Америка. Междувременно главният подбудител на въстания вече се отказа от активния си "интернационализъм". Едно от хобитата на Фидел Кастро е биотехнологията, подхранвано с голям дял от оскъдната чужда валута. Антикомунистите го клеймят като "тайна разработка на биохимическо оръжие" без при това да се грижат особено за доказателства. Също така изразеното подозрение, че Куба се опитва да произведе атомно оръжие, се разсея още преди 10 години. Един реактор от чернобилски тип в залива на Санфуего се превърна в гробница за твърда валута. Под ръководството на сина на Фидел Кастро, със същото име за 12 години над един милиард долара бяха заровени в пясъка, докато накрая Русия и Украйна не прекъснаха сътрудничеството. Фиделито Кастро изпадна в немилост пред татето и сега си печели песетите с четвъртокласна дейност. Ако човек вземе за мащаб гръмките изяви след революцията, тогава така наречения Масимо Лидер Фидел с тропическия си социализъм не е постигнал нищо друго освен преразпределение на бедността. Хубавият нов свят с благоденствие и социална справедливост си остана илюзия. Куба, която при започването на диктатурата на Кастро беше четвъртата латиноамериканска страна с най-високи средни доходи на населението от години се люшка на ръба на държавния банкрут. Той бива отлаган от практиката понякога да се плаща малко, а понякога нищо от лихвите на огромния държавен дълг. Който днес на острова няма достъп до твърда валута, а това са над половината от жителите, живее под прага на бедността. След разпадането на източния блок, който заедно субсидираше Куба с около пет милиарда долара на година, кубинската комунистическа партия се видя принудена на малко отваряне на пазара. Сключени бяха джойнт венчъри с повече от 100 чужди фирми. Това даде на много кубинци работни места, но огромният пай от заплатите им поглъща държавата. Работните места там се раздават от една държавна агенция. Чуждестранните партньори например отчисляват за един инженер 2500 долара на месец, но на кубинеца му дават само 30 долара.

Естествено няма независими синдикати. Който надигне глас рискува да бъде заклеймен като "контрареволюционер" или "асоциален тип" с тежки последици. Само миналата година 75 дисиденти бяха осъдени на затвор до 27 години. За да не се промени системата и след смъртта му през 2002 година Фидер Кастро с реформа на конституцията обяви социализма за "непоклатим и неподлежащ на промени".