1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Куба след ерата “Кастро”

От няколко дни се разпространяват съобщения за влошаване на здравословното състояние на кубинския президент Фидел Кастро. Откакто преди около половин година той предаде функциите си на своя заместник – неговия брат Раул, “Максимо Лидер” не се е появявал публично. Вече се вижда краят на ерата “Кастро”. На този фон мнозина се питат, как ще изглежда Куба след Фидел?

Братята Фидел и Раул Кастро

Братята Фидел и Раул Кастро

Карлос Лаге, известен като архитекта на икономическите реформи, Рикарлдо Аларсон или външният министър Перес Роке – и тримата се смятат за възможни ключови фигури след края на ерата “Кастро”. Те идват от средите на Кубинската комунистическа партия и са последователи на досегашния курс. С други думи – от тях може да се очаква приемственост в политиката.

Не скъсване, а по-скоро плавен преход очаква познавачът на Куба от Центъра за международна политика във Вашингтон Уейн Смит:

“Смятам, че Раул Кастро ще въведе някои реформи, за да направи икономиката по-гъвкава и да разреши повече частна инициатива. Съществени политически промени обаче не очаквам.”

Повечето наблюдатели смятат за най-вероятен сценария, при който Куба ще се развива по модела на Китай – отваряне на икономиката и запазване на политическия курс. Под ръководството на Раул Кастро кубинските военни вече успяха да се сдобият с пълен контрол над ключовите области в икономиката на страната. Най-важните държавни фирми, вкл. в секторите туризъм и производство на захар, са в ръцете на военните. Сметките обаче излизат, твърди Уейн Смит:

“Кубинската икономика се развива добре. Засега нямаме основание да смятаме, че тази тенденция няма да се запази.”

Това положително развитие се дължи донякъде и на общата политическа среда в Латинска Америка, казва Петер Рьослер от Иберо-американския Съюз в Хамбург:

“Венецуела доставя на Куба петрол при много изгодни условия, а в замяна разчита на евтини услуги от Куба. Сега кубинският износ е ориентиран основно към сектора на услугите.”

Според кубинското правителство през миналата година кубинската икономика е нараснала с 12.5 %. Международни организации поставят под съмнение тази цифра, тъй като в нея хавана включва и пазарната стойност на предоставените услуги, т.е. изпращането на кубински лекари и учители във Венецуела и Боливия.

48 години след кубинската революция все още 47 % от кубинците продължават да подкрепят твърдо своето правителство, показва проучване на института Галъп от края на 2006 година. Ето как си обяснява този резултат Петер Рьослер:

“Основната грижа на кубинците е, да не се стигне до хаос в страната и да завземането на властта по начин, по който това стана в Русия. Смятам, че кубинците се страхуват повече от една нерегламентирана промяна, отколкото от това, че трябва да продължат да живеят при досегашните условия.”

С тях кубинците са свикнали – лошо снабдяване на населението, липсваща свободна преса и свобода на мнението, следене на населението от мрежа от комитети, управлявани от тайните служби. Това обяснява и липсата на силна опозиция в Куба, казва германският политолог от Касел Ханс-Юрген Бурхард:

“От една страна имаме подпомагане на кубинската опозиция от САЩ и от кубинците в чужбина. От друга страна обаче Държавна сигурност не и позволява тя да се развие. Така всеки опозиционер, ако иска да каже нещо на сънародниците си, трябва да прави това по заобиколен път – чрез източници в САЩ, тъй като в куба няма свободна преса. А това го прави автоматически предател в очите на държавата. Поради всичко това опозицията няма сериозно влияние сред кубинското население.”

Освен това кубинската опозиция е разпокъсана. В средата на 2005 година за първи път от Кубинската революция насам среща в Хавана си дадоха опозиционните формации. Много други опозиционни групи обаче бойкотираха това събиране в знак на протест срещу демонстрацията на твърде голяма близост и симпатии към американското правителство.

Сред кубинската общност в Америка все повече се увеличават гласовете срещу политиката на Вашингтон към Куба – действащото американско ембарго и ограниченията при пътуванията и в търговските отношения. Американското правителство има план за Куба за времето след Фидел Кастро. Той предвижда хуманитарна помощ и подпомагане на страната за организирането на свободни и демократични избори. Според Ханс-Юрген Бурхард обаче американците поставят за това неприемливи условия:

“Ако погледнете условията, а именно – сформирането на преходно правителство, в което да не участват хора от фамилията Кастро, т.е. и без Раул Кастро, ще видим, че Вашингтон диктува много строги условия. С тях не би се съгласило нито едно суверенно правителство и нито една държава.”