1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Критична студия за ползата от Турция в ЕС

За пръв път досега научна студия оспорва цялата стратегия на ЕС по отношение на Турция. Под въпрос е поставена и цялата аргументация на германското правителство в полза на бъдещото приемане на Турция в общността.

Тъй като ЕС почти няма да има икономически предимства от приемането на Турция, дискусията беше изместена към аргументите на външната политика и политиката за сигурност - се казва в студията на Мюнхенския институт. Но тъкмо тези аргументи са слаби и неубедителни. Приемът на Турция в общността не е средство, с което да се предотврати сблъсъка на културите - твърдят още мюнхенските учени. А твърдението на федералното правителство, че една демократична Турция би могла да бъде пример за ислямските държави в Близкия и Среден Изток, е трудно за представяне. Изявлението на германския външен министър Фишер, че приемът на една модерна ислямска държава като Турция в общността представлявал ключовият момент в борбата срещу тероризма, явторите на студията окачествяват като мелодраматично. Те оспорват и твърденията, че евентуалният отказ да се приеме Турция в ЕС би могъл да стимулира потъването на страната по посока на радикалния ислямизъм. Доказателство за това те виждат в уверенията на турските политици, че ще подължат с реформите и без да става дума за прием в ЕС. Затова пък последиците от приемът на Турция в ЕС биха били значителни - се констатира в изследването.

Представата на еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген, че бъдещият европейски член Турция естествено ще възприеме общата външна политика и политиката на сигурността, авторите на студията окачествяват като " детински ски представи за политика". Според Мюнхенското изследване, може по-скоро да се предположи, че поради непосредственото си съседство с кризисни региони като Ирак или Иран, Турция ще има съвсем различни приоритети на външната си политика от онези, които са общи за европейските държави. В същото време студията критикува недостатъчната яснота около въпроса за последствията от турското членство в общността. Според изчисленията на Института за Източна Европа в Мюнхен, след 40 години Турция ще достигне едва 75% от сегашното ниво на благосъстояние в ЕС, и то само ако турската икономика отбелязва годишен ръст от поне 5 %. В същото време обаче, евентуалният прием на Турция ще я превърне - като най-голяма страна -членка - и в най-голям получател на европейски субсидии. Ако страната бъде приета през 2014 година - тя би имала право на почти 21 милиарда евро субсидии от Брюксел.

Студията изразява критика и по отношение досегашното поведение на Европейската комисия и правителствата на отделните страни, които отхвърляли подобни изчисления на разходите като чиста спекулация. Едно изследване за разходите на общността по евентуалния прием на Турция, поръчано от федералния министър на финансите Ханс Айхел така и никога не беше публикувано. И все пак Ферхойген представи резултатите от едно проучване във връзка с Турция, които надминават и най- дръзките представи. Става дума за прогнози за 2025 година. Според тях Турция тогава ще получава чисти субсидии в размер на 28 милиарда евро от ЕС за година. Това е четири пъти повече отколкото днес получава най-голямата страна в общността - Испания.