1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Криста Волф на 75 години

"Искам да се възползвам от възможността да благодаря на читателките и читателите ми, за които моите книги винаги бяха важни. И които продължиха да държат на книгите ми, така че в тежки моменти от живота си аз на свой ред можех да се осланям на тях."

Това са думите на Криста Волф в благодарественото й слово по повод германската награда за книга, присъдена й преди две години за цялостно творчество. Да, Криста Волф може да се осланя на читателите си - но не и на западно-германските вестникарски литературни страници, на които през 1990 г. бяха разпалени спорове за нейната личност. Повод за това беше книгата й "Какво остава" - непубликуван дотогава текст, в който тя описва как е била следена денонощно от Щази. Закъснял опит за оправдание, такъв беше упрекът, отправен към Криста Волф. Защо още на времето и преди всичко открито не е протестирала срещу тази система? Литературни критици, които преди я хвалеха извънмерно, й сложиха етикета "официозна писателка". За настроението в онези дни Криста Волф днес си спомня:

"Отначало изглеждаше, че една идеална страна се противопоставя на страната на злото - и естествено че първата има правото да я присвои. Ясно ми беше, че това и то напълно съзнателно го правят политиците. Но че много нормални хора също реагират по този начин, това ме изненада и ме накара да се замисля. Трябва да са били водени от дълбока потребност."

Междувременно вълнението стихна. Включително що се отнася до т.н "германски литературен спор". Впрочем в СЩ, където Криста Волф пребивава тогава, недоумяващо поклащат глава относно тези "типично германски" караници.

С последните си публикации, особено с дневника "Един ден в годината, излязал миналата година, Криста Волф се завърна в редиците на най-известните германски съвременни писатели. Записките й от последните 40 години - от 1960 до 2000 година дават представа за условията на писателска дейност в ГДР, за интригите и критиката, на които Криста Волф е подложена десетилетия наред, защото не се подчинява на официалните изисквания към литературата. Авторката се пита каква е била нейната собствена роля в обществото, какво все още може да приеме и какво не. Дневниците документират обаче преди всичко колко ценен и скъп е делникът за Криста Волф:

"Изпитвах и вероятно все още изпитвам голяма потребност да не позволя много неща да потънат в забрава, например делника, който изгражда нашия живот. Всеки ден е късче живот и когато това късче отмине, животът свършва и ние сме по-близо до смъртта. Вгорчава ме това, че си отива ей-така, незабелязано."

Делникът и собствената й биография са темата, залегнала в основата на всичките й книги. Критичката Фрауке Майер-Госау казва:

"Това е история, която показва, че тази авторка остава вярна на себе си и на своята тема. Може да се каже, че от първата й книга, "Московска новела" от 1959 г. до последната "Един ден в годината" тя описва своята история, своя опит, превръща ги в предмет на литературен анализ."