Криминале по поръчка | Начало | DW | 23.02.2006
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Криминале по поръчка

За страстта на германците по криминалето, усърдието на литературните "криминалисти" и други забавни факти от настоящето на немската криминална литература информира Бисерка Рачева в рубриката "Призма"

default

Дали “убиецът, както винаги, е градинарят” не е от значение. Закачката на Райнхард Май с криминалното четиво и без друго е поостаряла с някое и друго десетилетие. Самото криминално четиво обаче все тъй процъфтява. В модерния си вариант даже без градинаря. И макар отвреме-навреме да страда от известна носталгия по класическите англосаксонски образци, с които Райнхард Май се задява. Съвременното германско криминале непрестанно се опитва да се сдобие с техния авторитет и напук на усърдието си, все не успява. Затова пък има други качества и тъкмо на неговото своенравие ми се ще да спра вниманието ви днес, уважаеми слушатели.

В интернет-страницата си дребно германско издателство предлага следната услуга: “Направете си уникален подарък, поръчайте си детективски роман, в който, ако пожелаете, ще бъдете главният герой.” Срещу съответно заплащане, разбира се. Само че, за какво му е на германеца да се бърка по-дълбоко в джоба, след като и тъй, и тъй книжарниците са задръстени с криминалета – родно и чуждо производство. От детективските истории, шпионските романи и черните серии до екзотичните разновидности, трилъра и пародиите. Годишно на немски език се публикуват най-малко 700 криминални романи, около 400 от тях са на немско-езични автори, останалите – преводни. Една пета от оборота на белетристичните издания се пада на криминалната литература. Тенденцията е нарастваща. Кримките се продават. И привличат.

Германия е извънредно гостолюбива към създателите на този тип литература. В различни краища на страната местни фенове и ентусиасти присъждат всяка година своите награди за най-добро криминале; най-известна е тази на Бохумския криминален архив, учредена през 1985 г. и присъждана за новите издания през текущата година в две категории: оригинална и преводна литература. Германският й носител за 2006 г. беше излъчен съвсем наскоро, казва се Норберт Хорст и по професия наистина е криминален експерт. От 2003 г. Мюнхен пък все по-успешно се налага като “столица на литературното престъпление”, сиреч като домакин на международен фестивал на криминалната литература. На тазгодишния през месец март не някой друг, а лично Матю Причърд, внукът на Агата Кристи ще връчи баварската награда за най-добро криминале, учредена на нейното име; сред гостите ще са и някои от най-нашумелите германски автори на кримки: Фридрих Ани, Ян Зегерс, Оливер Ботини, а програмата предвижда ред вълнуващи преживявания в неизбродното поле на въображението и литературната криминалистика.

“Дайте на хората онова, което очакват, но дайте им го по неочакван начин”, гласи съветът на всепризнатия майстор на съспенса Алфред Хичкок. Дали с този аршин се мерят германските автори на криминални романи? Техният специалитет, във всеки случай е удивителното регионално многообразие. Криминалета от Айфел, Мюнстерски криминалета, криминалета от Долен Рейн, Кьолнски криминалета в средновековен интериор а ла Умберто Еко – упорството, с което издателствата кичат немските криминални романи с подобни подзаглавия, е плод на по-скоро безкрило въображение. Затова пък налага понятието “регионално криминале” като отличителна и добре продаваща се марка на немската криминална литература. Локален колорит, за сметка на тънкия детайл и запомнящия се характер, отличаващи вечния конкурент, англосаксонските кримки. Но дали всеки автор тутакси е “регионален”, само защото описва къщата на съседа си, в която пък детективът , на свой ред, разследва едно или поредица от мистериозни убийства? И защо всеки що-годе уважаващ себе си писател се противи на определението “регионален”? Жак Берндорф от Дуисбург, например, чиито успешни романи с постоянно място на действието в Айфел превръщат доброто “регионално” криминале в добра литература. Въпросът е не къде какво става, а как е описано – рецептата на Хичкок е валидна съвсем не само в криминалния жанр. Ако нещо все пак не достига на немските правнуци на Еркюл Поаро, то е елегантната дистанция - неуловимата ирония и тънкото чувство за хумор. Апропо, традицията на образците - началото на криминалната литература в Германия датира според учените от 1786 г. и е сложено от Фридрих Шилер с “Престъпление от подлост”; според други пък родоначалникът е Е.Т.А.Хофман, който с “Госпожицата от Скудери” изпреварил Едгар Алън По с цели 20 години в жанра. Кой би се наел да разследва истината? И дали тя, в крайна сметка, ще сочи, че съвременните наследници на Шилер и Хофман владеят изтънко занаята? Предоставям отговора на вас, уважаеми слушатели. Успех в разследването!