1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Кризите в света през 2007

Кризите и конфликтите на отиващата си година ще продължат да ни занимават и през новата 2007. Изобщо, историкът Уолтър Лакър не вижда повод за оптимизъм, както обяснява в статия за вестник “Ди Велт”:

default

За щастие прогнозите за следващата година се опират и на някои сигурни фактори. В края на идната година нито британският премиер Блеър, нито френският президент Ширак няма да бъде повече на власт; дали това означава промяна в политиката на Лондон и Париж е друг въпрос. България и Румъния влизат в ЕС. Може ли да се очаква нова инициатива в посока към сплотена Европа? Едва ли.

Американският президент Буш остава в Белия дом, но предизборната кампания в САЩ ще бъде в разгара си. Също и руският президент Путин би трябвало да напусне Кремъл в началото на 2008, но човек не бива да се обзалага за това. Конституцията на страна като Русия лесно може да бъде променена. Много руснаци искат начело на държавата силна ръка, а не образцов демократ.

И така стигаме до несигурните фактори - на първо място Близкия Изток. Повечето американци искат да напуснат Ирак, но не искат политиката в Близкия Изток да се диктува от иранския президент Ахмадинеджад. Техеран обаче не желае да се задоволи с по-малко, така че не е ясно какъв би бил смисълът от преки преговори между Вашингтон и Иран.

Как може да бъде спряна иранската експанзия? Това вероятно ще бъде главният въпрос за американската политика догодина, въпрос, на който (все още) няма прост отговор. Преобладава страхът от гражданска война в Ирак. Ако тя е неизбежна, то тогава, щем не щем, ще трябва да се примирим с фактите.

Не се забелязва лъч на надежда и на израелско-палестинския фронт. Израелският премиер Олмерт не е готов да приеме териториалните искания на арабите, а дори и да го направи палестинските екстремисти пак няма да признаят правото на съществуване на Израел. Опасността от нова война между Израел и Хизбула е малка, тъй като и двете страни на този етап не желаят нов сблъсък. Хизбола иска да запази господството си в Ливан, а не нова война. Ивицата Газа обаче се превръща все повече в място на хаоса. На този фон всякаква мирна мисия изглежда безсмислена.

През новата година ще има и други кризи, най-вече в Африка, които ще бъдат може би по-кръовопролитни от онези в Близкия Изток. Само че тук нито западните емоции, нито западните интереси играят голяма роля. Никой на Запад няма да тръгне да протестира против кръвопролитията в Африка. Също и това е част от съвременната действителност.

Не споменахме тероризма, защото той не се поддава на абсолютни никакви прогнози. Що се отнася до икономиката, 2007 ще бъде може би година на промяна в световния търговско-икономически баланс. Глобалният растеж ще се диктува все повече от Китай и Индия, отколкото от Америка. Но през следващите години и тези страни ще се сблъскват с растящи политически и икономически проблеми.

Така че като цяло новата година не ни дава повод за оптимизъм, макар че няма да се стигне и до апокалипсис. Най-разумното може би е да се придържаме към английската поговорка, която гласи: “Бъди благодарен за нещастието, което ти бе спестено”.