1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Кризата между Китай и Тайван

Поради заплахите на Китай срещу Тайван с война в случай, че страната обяви независимост има вероятност островът да се превърне в един вид Ирак на тихоокеанският басен. Тъкмо това предметът на следния коментар от печата:

Тайван е малък остров с население от 22 милиона души. Повечето хора не се интересуват от Тайван. Също както до преди известно време не се интересуваха от Ирак или от Афганистан. При това обаче има достатъчно основания да се интересуват от Тайван. Над държавата е надвиснал един сериозен конфликт, който - ако всичко се развие зле, може да ескалира във война. Също както стана в Ирак или Афганистан. Тайван някога спадаше към Китай. От края на на гражданската война през 1949 Китай и Тайван де факт са разделени държави. Когато през 70-те години СЩ и европейците подновиха връзките си с Пекин, те се заклеха да признаят само един Китай, но неофицилно поддържаха и по-нататък контакти с Тайван. СЩ си останаха официалния военен закрилник.. И когато през 90-е години Тайван се превърна в първата демокрация в китайската история, изглеждаха сигурни поне тайните симпатии към него на западните правителства. И това до деня когато на тайванския президент Чен Шуй-биян му се зароди идеята за референдума. Не е без ирония е фактът, че тъкмо най-основния от всички демократични инструменти - всенародното допитване, предизвика промяна на курса от страна на западните демокрации единствена по рода си през последните 50 години. Те открито се дистанцираха от Тайван и застанаха на страната на Китай. /Напомняме, че там все още има диктатура/.

Предмет на референдума трябваше да са ракетите, насочени от Китай към Тайван. На 20 март президентът Чен трябва да се подложи на гласуване за преизбиране и същия този ден иска да запита народа си дали е готов да отдели повече средства за отбраната на страната, ако Китай не изтегли ракетите. Пекин реагира гневно на "тъмните" планове на Чен Шуй-биян. В Китай ги разглеждат като нова стъпка към независимостта на Тайван.

През декември бяха цитирани китайски офицери, че Чен докарва народа на ръба на войната. За поддържане на единството на родината Китай е готов да приеме дори и бойкот на Олимпиадата през 2008 година.

Каква е реакцията на Запада? Една плесница за Чен от американския президент Джордж Буш, който предположи, че Чен е готов едностранно да промени статуквото. Едно порицания от френския президент Жак Ширак, който каза, че Чен прави голяма грешка. Една декларация от страна на германския канцлер, че "виждате ли, тук е напълно ясно кой провокира." В нападките към Тайван се очертават две обвинения - референдумът на Чен е предизборна тактика. Това е ясно, но нали предизборната кампания е част от демокрацията? И какво е лошото, когато някой обяви, че иска да попита народа за мнението му? Затова и второто обвинение - Чен провокира Китай и демонстрира популизъм.

Въпреки това изглежда, че има изкривяване на мащабите. През последните години Китай разположи около 500 ракети с малък радиус на действие, като на година добавя по още около 70 към тях. Китай отново и отново заплашва с война. А пък Чен бил провокирал? Тази оценка сочи за едно опасно за Тайван развитие.

Относителната тежест на Китай расте. Западът иска спокойствие на тайванския фронт. СЩ са изцяло заети с Ирак, те се нуждаят от Китай като посредник със Северна Корея. Европейците толкова явно се стремят към китайския пазар, че авансите им имат неприятен привкус. Първо в името на бизнеса беше пожертвана дискусията за човешките права. Дали сега не е ред на Тайван?