1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Кризата в ЕС

Преглед на германските седмични вестници

Строителната площадка ЕС

Строителната площадка ЕС

Германските седмичници Ди Цайт и Райнишер Меркур и тази седмица имат сходни акценти: залезът на правителството и предсрочните избори в Германия, кризата в ЕС. Според една от публикациите в Ди Цайт, вотът на французите и холандците срещу Евроконституцията е същевременно и вот срещу приемането на България, Румъния и Турция. Авторката Петра Пинцлер смята, че България и Румъния могат да останат пред вратата, въпреки вече подписаните си договори:

Големи са страховете в ЕС от приемането на Румъния, България и Турция, а Комисията реагира изнервено на тези страхове. Та нали на Румъния и България чрез договори им беше обещано, че ще бъдат приети, а на Турция – че най-малкото ще започне преговори. Но вотът на европейците срещу нови разширявания на ЕС не може да се заобиколи толкова лесно. Ако Румъния не успее, например, да овладее корупцията или радикално да подобри положението в сирашките домове, Комисията просто може да предложи отлагане на приемането й. Това може да се повтори и година по-късно, и още година по-късно, и тъй нататък. Но дори Комисията да не го стори, Европейският съвет има право да отхвърли доклада на Комисията и така да предотврати приемането. С други думи, ако ЕС достатъчно добре познава собствените си правила, вотът на гражданите може да се превърне в действителност.

“Кризата в ЕС” – това е заглавието и на един от водещите коментари в другия голям седмичник, Райнишер Меркур:

Ако приемем, че гръмотевичното “не” от Франция и Холандия е било нещо като телефонно събуждане, трябва да кажем, че Брюксел все още спи. Почти комични са оправданията и обяснения, с които всеки ден излиза тамошният ръководен състав. Конституцията не е мъртва, казва, например, председателят на Съвета Юнкер. Все едно че е капитан на потъващ кораб, който е събрал екипажа на палубата и му изнася сказка за периодическите колебания на морската повърхност. Още по-странно е какъв спасителен пояс са намислили някои да хвърлят в морето. На кризисната среща на високо равнище в Париж идната седмица Германия и Франция възнамеряват да развържат кесиите и да прелеят още няколко милиарда в европейския бюджет за периода 2007-2013 година. Не е необходима особена фантазия, за да си представим, че отрицателите само чакат този сигнал. Защото тъкмо в момента най-правилно е обратното: да се пести, да се пести и пак да се пести. Повече фантазия е небоходима, за да допуснем, че в отговор на френско-германската щедрост Тони Блеър ще се откаже от законните финансови предимства за своята страна. Вярно, че британският премиер беше преизбран без много фанфари, но въпреки това: защо му е да прави ненужни услуги на своите политически нестабилни колеги от бреговете на Шпрее и Сена? Това би било не само глупаво, но и неправилно. Защото какъвто и анахронизъм да са финансовите облекчения за Лондон, които навремето Маргарет Тачър успя да получи с много борба, много по-голям анахронизъм са селскостопанските субсидии, поглъщащи почти поливината от бюджета на Еврокомисията. Така Блеър просто е длъжен да даде своята лепта за разбиване на консенсуса, постигнат между Ширак и Шрьодер преди три години. Може би тъкмо сега е подходящият момент. Защото Париж е в слаба позиция, а Шрьодер вече е принуден на две места да дава обяснения за действията си в Брюксел. Германия е най-големият нетен платец в ЕС и една евентуална промяна в аграрната политика ще донесе голяма печалба на страната. Европа престанала да хвърля хората в мечтания, казва Жан-Клод Юнкер. Вярно е. Положението ще се промени едва тогава, когато политиците се събудят от сладката си дрямка. Защото задъханото “Никакви промени!” едва ли дава много храна на мечтите.