1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Кризата в Дарфур и слабостта на международната общност

Различни геостратегически интереси, тактически ходове и лицемерие преграждат пътя към намирането на решение за конфликта в Суданския регион Дарфур. Голяма вина за това носи и международната общност – твърди в коментара си Юрген Стрияк.

default

200 000 убити и близо два милиона прокудени от родните им места – това са досегашните последици от продължаващия вече четири години конфликт в суданската провинция Дарфур.

Ръководството на Судан не желае мира и то носи основната отговорност за трагедията в Дарфур – тези думи изрече наскоро Минни Минауи – водачът на най-голямото обединение на бунтовниците в Дарфур. Неговото движение е единственото, което през май 2006 г. подписа мирно споразумение с режима в Хартум. За награда Минауи получи упавляващи позиции в столицата, откъдето се надяваше да съдейства за приключването на конфликта. Сега той твърди, че ако режимът е имал волята за подобно нещо, досега кризата е щяла да бъде прекратена. Минауи казва също, че той самият в момента е изолиран, както в Хартум, където никой не се вслушвал в мнението му, така и в Дарфур, където педишните му сподвижници се дистанцирали от него.

Така Минауи е поредниятчовек, който констатира, че споразумениеята с режима на Омар ел Башир и всички негови обещания, не струват и пукната пара. Когато всички гледат към Дарфур, ел Башир обещава на международната общност какво ли не. В момента, в който тя обърне погледа си в друга посока, той нарушава споразуменията едно след друго. По този начин властта му е бетонирана. Наскоро управникът отново си позволи действия, с които попадна в полезрението на ООН и правозащитните организации, отказвайки на експертите на световната организация входни визи за страната.

Как така е възможно, режимът на ел Башир – на практика безнаказано – да върши онова, което желае, без да има някакви неприятни последици за него? Този въпрос би следвало да се отпави към международната общност. Конфликтът в Дарфур подчертава твърде ясно, в каква дилема е изпаднала тя. За провеждането на военна акция – пък била тя и само на “сини каски” – няма достатъчно единодушие. Войната в Ирак с всичките лъжи и демонстрации на двоен подход към истината, улесняват сега ел Башир да прави онова, което иска, твърдейки, че искането на сини каски или военна мисия в Дарфур било нов опит за нарушаване суверенитета на една арабска страна. В този регион и без друго почти всички вече са убедени, че Западът е загрижен единствено за подсигуряването на своите суровини и властови позиции. Хората в Дарфур са тези, които заплащат с кръвта си цената за всичко това. Те страдат в условията на една брутална диктатура, но и поради слабостта на международната общност и на целия Запад, ръководен от САЩ. Средносрочни геостратегически интереси, тактически ходове и лицемерие препречват пътя към намирането на решение за Дарфур.