1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

“Крепостта Европа” не е застрашена от нелегалната миграция

Бежанският щурм към испанските анклави Сеута и Мелия занимава не само Испания, но и целия ЕС. Европейският комисар по вътрешните работи Франко Фратини заяви, че не може Европа да се превръща в крепост и да бъде издигана нова “Берлинска стена”. Има ли обаче Европа единно становище по въпроса ?

default

По-високите зидове няма да спрат бежанците от Африка, които са решили да стигнат до Европа. В краткосрочен план европейската централа в Брюксел може да предприеме твърде малко за да облекчи бежанската драма в Сеута и Мелия. Миграционната и бежанска политика на държавите от ЕС по същество си остава техен националален приоритет, над който те бдят особено зорко.От срещата на върха през 1999 година в Тампере непрекъснато се правят нови опити да се приема единна европейска политика по въпросите на миграцията и политическото убежище. Обикновенно обаче, министрите на вътрешните работи приемаха само половинчати неща, които не надскачат минималните стандарти и общите рамкови условия. Ръководна роля в това отношение играят петте големи европейски държави – Германия, Франция, Великобритания, Италия и Испания. Тези страни се споразумяха за по-строги мерки по екстрадирането на нелегалните мигранти, на все още са твърде далеч от създаването на обща концепция по този въпрос. Германският министър на вътрешните работи Ото Шили е основната фигура, която блокира създаването на споразумение по въпроса. Той, както и все по-голяма част от неговите колеги европейски министри залагат на концепцията за така наречените “сигурни трети страни”, към които нелегалните мигранти да бъдат връщани без много много да се разсъждава. Така проблемът просто се изтиква към страните в покрайнините на ЕС и по външната му граница. Според същата концепция статут на сигурна трета страна би трябвало да получи например и България – като бъдеща външна граница на общността. Нещо повече . ЕС преговаря със северноафриканските държави за сключването на споразумение за реадмисия – обратно приемане на бежанци. Предлагат им се финансови стимули, с които да се изградят бежански лагери в транзитни страни като Мароко, Алжир или Либия. Тези лагери – ЕС назовава обаче не лагери, а ползва евфемистичното понятие “бежански центрове”. Европейският парламент в Брюксел опонира обаче – и то с право – срещу възможността, държави като Либия или Китай да бъдат обявявани за “сигурни трети страни”, така че Европа да няма нужда се грижи, какво се случва по-нататък с върнатите хора.

От години насам страните в ЕС не са способни да се споразумеят около обща миграционна политика. И това е същинският скандал, защото ежегодно загиват стотици, а даже и хиляди хора, опитвайки се да прекосят Средиземно море в северна посока. Телевизионните камери рядко ги показват, освен в изключителни случаи като сегашните драми в Сеута и Мелия.

Върховният комисар на ООН за бежанците, както и много правозащитни организации обвиняват ЕС, че не спазва действащите бежански конвенции. Това е унищожителна присъда за европейската миграционна политика. Затова евро-комисарят по вътрешната политика Франко Фратини смята да рекламира положителното влияние, което би могло да произлезе от допускането на повече бежанци в застаряващите европейски общества. Драматичните кадри от Мароко, а преди това и от Лампедуза не бива обаче да заблуждават никого: проблемът с нелегалните бежнаци не представлява опасност за ЕС. Приблизително 500 000 нелегални мигранти успяват ежегодно да проникнат в крепостта Европа. Те не представляват заплаха за населението на ЕС, което наброява 450 милиона души. Тук изобщо не бива да се говори за “поток” или за “прилив” на нелегални мигранти. В световен мащаб – според статистиките на ООН - 200 милиона души живеят като мигранти, следователно на Европа тук се пада дял от по-малко от 0,25 на сто. Преобладаващата част от мигрантите просто преминават от една бедна страна в друга.