1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Краят на президентската надпревара

Скучната предизборна кампания е към своя край. Контрасайтовете бяха новото предизборно явление. Предстои седмицата за размисъл, в която не е зле да подискутираме и върху множество болезнени за обществото ни теми, най-важната сред които ми се струва детската агресия.

Време за размисъл. Да помислим за бъдещето, за децата.

Време за размисъл. Да помислим за бъдещето, за децата.

В края на предизборната надпревара, скучна и предрешена поради куп субективни и обективни причини, все пак нещичко се поразмърда, вярно във виртуалното пространство – но знак, хайде дори знакче, че апатията не е завладяла и последния българин. Контрасайтовете са дупката, в която гражданинът крещи подобно на цар Траян, че няма избор в тези избори, затова и най-атакуван е Георги Първанов, самото олицетворение на властта, настояща и като че ли бъдеща. Гражданинът крещи и своето безсилие, и своето несъгласие, и своята несигурност – ще попитате защо не иде на митинг някой и там да крещи? Или пък защо не се въоръжи с развалени яйца и домати и посредством тях да изрази несъгласието си към кандидатите, които обикалят по села и градове, за да агитират за себе си? Едно от обясненията, уви вечни, е че българинът е послушен анархист. Друга възможна причина е мързелът, трета - неверието, че от нас зависи каквото и да било. Но същностното в тази президентска кампания е, че тя, с целокупните си участници, възпроизвежда друго, отминало време и някакво живковско общуване с народа, гарнирано с хляб и сол, тропане на ръченица, и непосредствени шеговити задявки с населението. Предизборната борба направо ни отмества двайсетина години назад, когато с нас и без нас, изборите се печелеха с 99, 99 процента. Не се състоя нито една жива, остра, цивилизована дискусия, не станахме свидетели на личностен или идеен сблъсък, чиито искри да озарят и просветлят гражданското ни чувство. Нито един от сериозните кандидати не сподели и не изясни с ясен и висок глас значението, мястото и ролята на президентската институция – тя има най-вече представителни функции.

Да, българският президент бива пряко избран, за да ни представлява, да приема парада на армията и да чете новогодишното приветствие преди стрелките да се слеят в дванайстия час, може да постави под вето някой нескопосен закон – но сам да предложи закон не може. Кампаниите, особено на Георги Първанов и Волен Сидеров, някак внушават, че президентът се явява бащица – и контрасайтовете се пълнят с неудовлетворени от бащицата деца. Не е истина в навечерието на 2007, но е факт.

Президентската надпревара привършва и предстои седмица за размисъл преди изборите: през нея има достатъчно време да поразмишляваме - със или без участието на кандидатите във властовата битка – по много важни проблеми, които разтърсват обществото ни. На първо място сред тях ще поставя детската агресия. Какво се случва с децата ни, та те вадят боксове и се млатят до безсъзнание помежду си, пълнят си главите с чалга и други простотии, пият и се друсат – какво се случва с нас, та това не ни тревожи до лудост? Ето я темата за сайтове и контрасайтове, ето я първата точка в дневния ред на властта, не само президентската, а и изпълнителната, която си играйка на коалиционна култура и създава все нови и нови постове, вместо да създава перспективи за нормален живот.