1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Крахът на надеждата: как беше потушена Пражката пролет през 1968 година

1968 година на Запад беше годината на студентските бунтове. На Изток тя се запомни с Пражката пролет и опита на реформатора Александър Дубчек да придаде на социализма по-човешки облик.

default

Протести в Прага, 21 август 1968

Крахът на надеждата за много граждани на тогавашната ГДР идва с навлизането на войските на Варшавския договор. На 21 август 1968 година мнозина от тях с изненада изслушват близо 12 минутното съобщение по радиото, в което се казва:

Kalenderblatt Alexander Dubcek, Symbol des Prager Frühlings, des tschechoslowakischen Reformkommunismus, ballt freudestrahlend die Fäuste. Alexander Dubcek

Александър Дубчек

"ТАСС е упълномощена да заяви, че личности в партията и държавата на Чехословашката социалистическа република са се обърнали към Съветския Съюз и другите съюзени страни с молба, спешно да се окаже помощ на чехословашкия братски народ, включително и с помощта на въоръжените сили."

Германецът Хартмут Цвар, който по онова време е 32 годишен и перспективен историк в Лайпцигския университет "Карл Маркс", е въодушевен от опита за обновяване на социализма в Чехия. Той произхожда от семейство на сорби, поради което говори чешки, редовно пътува до ЧССР и чете тамошните вестници, които по онова време често липсват в ГДР. Той си спомня:

"Навлизането на войските беше отрезвяващо събитие"

което ни потресе.Опитът за демократизация на Дубчек беше започнал още през март 68-ма с освобждаването на политически затворници - няколко хиляди души бяха това. Допусната беше свобода на печата, на пътуванията. Надеждата и при нас, че може да се последва този пример, беше голяма."

Същото крушение на надеждите преживява и 17 годишната тогава ученичка Хилдегард Бекер от Франкфурт на Одер. На пишещата машина на баща си - пастор протестант - тя, заедно със сестра си и една приятелка, отпечатват листовки с протест срещу инвазията на Съветския Съюз в Прага. Листовките са разпратени по пощата на адреси, взети от телефонния указател. Когато стигат до буквата "К", пристига ЩАЗИ. Тя си спомня:

Bildgalerie Prager Frühling 1968

Прага, 20 август 1968

"Никак не съм подозирала, че толкова много хора могат да се занимават с издирването на една пишеща машина... Три седмици по-късно, на път за училище, до мен спря един автомобил. Попитаха ме дали си нося паспорта, имали да ми зададат няколко въпроса. После ме закараха в затвора по най-краткия път."

В продължение на три месеца дъщерята на пастора остава в затвора на ЩАЗИ във Франкфурт/Одер, малко преди Коледа на 1968 година я освобждават.

Държавна сигурност не иска ненужно да си влошава отношенията с църквата

Архивите на ЩАЗИ сочат, че от 21 август до края на ноември 1968 година, в ГДР са започнати следствени действия срещу общо 1290 души, изразили по някакъв начин критика срещу потушаването на Пражката пролет. Сред задържаните са и много млади работници, студенти, ученици, включително и деца на известни партийни и държавни функционери.



Подобно съдържание