1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Кратък преглед на списанията "Шпигел”, “Щерн”, “Фокус“

Краят на автократичното управление в германската социалдемократическа партия

Кои са причините за мозъчния удар и може ли той да бъде предотвратен” – това е темата на броя в списание “Фокус”. И списание “Щерн” се е спряло на здравна тема и пита от първата си страница: “Колко полезен е алкохолът?”. Безспорно тази седмица най-интересната заглавна страница е на списание “Шпигел”. За основа на публикувания там колаж е използван стар гедерейски плакат от 1953-та година, изобразяващ хванати един за друг жена и мъж в първата редица на първомайска манифестация. В колажа на “Шпигел” те са съответно председателката на християндемократическия съюз – Ангела Меркел и бъдещият председател на социалдсемократическата партия – Матиас Платцек. И двамата са от Източна Германия, напомня индиректно колажът въз основа на първомайския плакат, и още: и двамата – Меркел и Платец са принудени да се коалират, притиснати от изобразените вместо Мракс, Енгелс и Ленин на първомайския плакат “бивши ръководители” Мюнтеферинг, Шрьодер и Кол. За партийната дисциплина или казано направо за автократичното управление на една демократична партия става дума в коментара на списание “Щерн”, който ще ви представим по-подробно. В него четем:

След колапса на доврието на човека в партиите идва колапсът на доверието на партиите в тяхното управление. Следва ги колапсът на личното аз в партийното ръководство. Дали това уврежда демокрацията? Да го наречем ли катастрофа, която предвещава криза в системата и би трябвало да обезпокой силно хората? Едва ли! Катастрофалното в дошлото като изневиделица оттегляне на Мюнтеферинг от председателския пост в социалдемократическата партия са поводът и времето, а именно пропадането на една персонална промяна, която беше преследвана твърдоглаво от Мюнтеферинг при това в средата на коалиционните преговори. Само че нито начина по който се случи това, нито неговото значение за страната са с катастрофални последици. Точно обратното: За демокрацята и партиите, т.е. за гражданите и тяхното политическо представтилество, провалът на Мюнтеферинг е богата на поуки ползотворна промяна.

Защото след дълги безправни години, години на автократично управление отгоре, започва нещо като оздравителен процес в посока демокрация. Социалдемократическата партия е все още жива, макар и това да си личи засега от едва долавящо се рефлексно потреперване. В продължение на пет години Герхард Шрьодер ръководеше партията сам, направлявайки я в исканата от него посока чрез рекетирано доверие в зависимост от нужната тактика. Когато системата започна да проскърцва, последваха две години на непроницаемо господство на Герд иФранц. Когато и това се провали, решенията вече се взимаха не на четири, а на две очи, извинете за гротескния израз, но той представя гротескни обстоятелства. В края на краищата Франц Мюнтеферинг си беше себедостатъчен, когато реши да превърне секретаря си в генерален секретар на цялата партия и не го съобщи открито пред съпартийците си, а – в интервю за “Шпигел”. Мюнтеферинг се опита да управлява социалдемократите като Шрьодер, но без да има неговия формат и партията му го напомни по свой начин.

Системата на партийно уравление беше толкова закостеняла, че се срина при първото предизвикателство.И тъй като Мюнтеферинг няма онзи мащаб, който да му позоволи да приеме едно демократично решение, сега си тръгва и така е по-добре. Защото така може и трябва да се извърши революция в вътрешнопартийната култура. Подмладяване, дискусионност, равновесие на силите – това са целите. Това пречи при на скрепяната в момента широка коалиция, но е все пак по-добре за всички, не само за социалдемократите. Всички германски партии имат в момента същия проблем, произтичащ от бързо сменящите се и краткотрайни образи на властта. В началото на приключението, наречено широка коалиция, Ангела Меркел беше най-слабата от партийните лидери и със сигурност жертва на мощното дуо, съставено от шефа на социалдемократите Мюнтеферинг и от Едмунд Щойбер, държащ се като слон в стъкларски магазин, при това най-безочливия от всички слонове на ХСС. Днес Меркел е най-силната, дори единсттвено оцелялата от тримата. Но и тя е поставена под натиск: провала на изборите , затлачените реформи, дълбинната неприязън към жената от изтока, чогат да я доведат всеки момент до провал. С други думи – никой вече няма пълната власт в ръцете си. Този, който иска да упрвалява успешно е принуден не само да мисли, но и да направлява по новому: аргументацията, интеграцията и разпределянето на властта са единствените възможни инструменти. Това не бива да буди страх, а симпатии. Защото така демокрацията най-после идва на себе си и настъпва край на сезона на егоистите.