1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Кратък преглед на германските списания Шпигел, Щерн и Фокус

Какво ще стане с германско-френският мотор на ЕС след избора на Саркози за президент на Франция?

default

Списание „Фокус” избира за тема на броя си предстоящата лятна ваканция и публикува скала с деветте най-предпочитани от германците туристически цели. България не е сред тях. Най-често посещавани от германските туристи са Испания, Италия, Австрия и Турция.

„Шпигел” посвещава броя си на една вечно актуална тема: децата и медиите. „Колко компютър и колко телевизия може да понесе детето ми?”, пита от заглавната си страница списанието. То представя любопитни изследвания, свързани например с това, как новите електронни медии променят детската психика и дава ценни съвети за възпитанието на децата в днешното време на модерни информационни технологии.

„Новият Наполеон” пише на заглавната си страница списание „Щерн” под снимката на Никола Саркози. Естествено, президентските избори във Франция присъстват с подробни анализи и интервюта и в другите две седмични списания. В списание „Шпигел” има кратка статия с основния за германците въпрос: Какво може да очаква канцлерката Меркел, която председателства до края юни ЕС от новия френски президент. В статията четем:

Берлин трябва да се настрои за това, че в бъдеще ще има труден партньор в лицето на най-тесния си съюзник. Новият френски президент не се отличава с излишък на търпение. Онези, които го познават, го характеризират като високо интелигентен, динамичен и най-вече импулсивен. Саркози вече обяви, че веднага след въвеждането си в длъжност ще посети Берлин. Той обаче даде да се разбере, че контактите със съседна Германия няма да бъдат така сърдечни както досега. ”Както и преди германско- френският съюз ще продължи да е необходим, но той според мен не е достатъчно мощен като мотор”, пише Саркози в политическото си кредо.

Новият френски президент е чужд на обичайната за последните шест години риторика за приятелските отношения между двете страни. Ясно е, че в бъдеще няма да бъдем свидетели на дружелюбни сцени, които ни бяха познати от срещите на Кол с Митеран или пък на Шрьодер с Ширак. Саркози предпочита трезвата оценка и залага на „дипломацията на резултатите”, както казва той самият.

В Берлин се опасяват, че зад тази формулировка се крие най-вече политика в защита на френските национални интереси.Саркози е известен като хардлайнер, когато става дума за властта и влиянието на френската икономика. В същото време обаче той не би трябвало да подценява решимостта на германците. Никой в Берлин не иска да говори отсега за възможни наказателни мерки или пък дори да заплашва с тях. Те обаче съществуват и това се знае от всички. Догодина ще се обсъжда бюджета на ЕС за идните седем години. Най-оспорваният момент са огромните аграрни субсидии, от които печелят най-вече французите. Дори самото споменаване на темата като евентуална точка в дневния ред би могло да постави Париж под невероятен натиск. Французите са уязвими и по темата за световната търговия, защото искат да държат далеч от пазара си евтините аграрни продукти от развиващите се страни. Освен това германците могат да решат, че не им е нужно да подкрепят френските интереси в Африка. Това означава, че в бъдеще Бундесверът няма да участва в мироопазващи операции, например в Конго. И най-накрая французите и германците са зависими едни от други при всички приоритетни за икономиката на ЕС проекти като самолетите Еърбъс и сателитната система Галилео.

Досега Берлин предпочита да говори само за положителните сигнали, идващи от Париж. Саркози се представя като убеден европеец, който вижда в стария континент част от едно силно трансатлантическо партньорство. Фактът, че занапред Париж няма да реагира свръхчувствително спрямо Вашингтон е добра новина за Меркел, която не крие пристрастията си към САЩ. А що се отнася до Европейската конституция очакванията на Берлин спрямо Париж могат да се характеризират като умерено-оптимистични. Германското правителство окачестви като много смели намеренията на Саркози, да не провежда втори референдум по повод на Европейската конституция, пише списание „Шпигел”.