1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

"Кралица" Ангела

За тема на седмицата от Ди Цайт сме избрали звездния миг на германската канцлерка Ангела Меркел в областта на външната политика

В Саудитска Арабия Ангела Меркел не сложи забрадка

В Саудитска Арабия Ангела Меркел не сложи забрадка

Ангела Меркел в момента е кралицата на Запада – силата й се дължи на слабостта на конкурентите – твърди Йозеф Йофе в уводната статия на Ди Цайт. Силата на германската канцлерка в международен план е и нашата тема на седмицата.

Джордж Уокър Буш се кандилка към края на мандата си, Тони Блеър също, не прави изключение и Жак Ширак. Кралица Ангела обаче върти голямата политика. И по-точно – дипломатическата совалка, която наскоро я отведе в Близкия Изток. Канцлерката ту говори със строг глас, ту изпада почти умиление. Все пак, за нейна чест трябва да кажем, че – за разлика от една заместник-председателка на Бундестага, която през 2005 година в Риад смирено покри главата си – в двора на саудитските крале Меркел се яви с панталон и сако. Интуитивното чувство за баланс е отличителен белег на нейната външна политика. Това свое умение Меркел демонстрира веднага, след като пое държавните дела от ръцете на Герхард Шрьодер, оставил й една същинска съборетина в областта на външните отношения. Меркел успя да стегне съборетината, увеличавайки дистанцията към Москва и Париж и скъсявайки я към Лондон и Вашингтон. Това е връщане към класическите позиции на германската външна политика от Бисмарк до Кол. Нещо повече, Меркел съумява да съчетае трезвата защита на германските интереси с една демократична политика на ценностите, към която призова и Буш, и Путин, и Ху. Това изобщо не й вреди, напротив. Не е случаен фактът например, че Путин е първият руски президент, който идва на Мюнхенската конференция по сигурността, където реч има и самата Меркел. Всичко това е хубаво, но... Слабостта на останалите партньори дава на Меркел единствено малко конюнктурно предимство, тя обаче иска да намери нов център в Европа и се нуждае от подкрепа. В същото време Германия се опитва да се представи като мирна сила, но все гледа да не праща свои войници в горещи точки като Ливан или Афганистан. Една мирна сила функционира най-добре в условията на мир. Но какво да се прави, когато има война? Навремето Германия спокойно можеше да се осланя на англоамериканските велики сили и да разчита на чисто разделение на труда – дипломацията за германците, войната за американците и англичаните. Днес Меркел е принудена да действа в един свят, която не е нито еднополюсен, нито многополюсен, а просто е лишен от полюси – свят, в който никой не притежава достатъчно власт. С други думи, онези, които доскоро печелеха от старата система за сигурност и баланс, днес вече трябва да плащат – такива са обстоятелствата. А германците не са подготвени за такова нещо. И това изобщо не е за чудене, като си припомним какъв златен дъжд им донесе въздържането от милитаризъм през последните 60 години. А и като си дадем сметка до какви потискащи резултати водят войните, които демокрациите подхващат, за да наложат ред някъде – от Ирак та чак до Ливан. Тъй че нека не разваляме на Ангела Първа радостта от кратките й мигове на трона. И да се надяваме, че разните там Путин, Бин-Ладен и Ахмадинеджад няма да я мъчат прекалено много. И че след Буш, Блеър и Ширак край нея отново ще се появят равноправни партньори, които усилват общата мощ.