1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Крайно време е Русия и Европейският съюз да формулират общите си интереси

Резултатите от срещата на върха Русия - Европейски съюз в Португалия. Коментар от Бернд Ригерт

default

Ако се вярва на уверенията на високопоставените служители и дипломати от двете страни – на работно равнище сътрудничеството между Европейския съюз и Русия функционира. Икономическите връзки се разширяват непрестанно, стокообменът расте стремително. Европейските фирми инвестират в Русия, руснаците доставят енергия на Европа и започват да правят и инвестиции.

Погледнато детайлно – сътрудничеството в трансграничните проекти, като например облекчаването на транспортирането на стоки, търговията със стоманени изделия и редица други ежедневни проблеми също се развива както трябва. За да се постигнат практически успехи, не е непременно необходимо подписването на някой нов хубав договор за стратегическо партньорство – се смята от руска страна. Откъдето най-голям интерес се проявява към бизнеса.

Проблематичната ситуация е по политическите върхове, където през последните години разбирателството отстъпи мястото си на дълбоко недоверие. В който план срещата в Мафра не доведе до никакво осезаемо подобряване. Европейският съюз продължава да гледа на Владимир Путин повече като на един нов цар, отколкото като на демократичен държавник.

Агресивната външна политика на Владимир Путин, ограничената медийна свобода, неустановената правова държавност безпокоят водещите политици от Европейския съюз. Независимо дали става дума за Косово, за Ирак, за Украйна, за противоракетната защита или за договорите за разоръжаване – Путин контрира европейците навсякъде. А те го намират за несправедливо, протягайки отново и отново ръка на Русия за компромиси. Все пак на срещата в Мафра поне във вербален план президентът Путин се показа по-мек и покани в знак на добра воля наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за парламентарните избори през декември.

Москва знае, че Европейският съюз е зависим от доставките на газ и петрол от Русия. Европейците пък не пропускат да изтъкнат – че като най-голям клиент са важни на свой ред за Русия. Зависимостта е взаимна, и поради това позицията на руския президент се възприема като арогантна.

От друга страна редица руски политици не разбират Европейския съюз, който, според тях, говори с твърде много гласове и не съблюдава в достатъчна степен суверенитета на Русия. При това положение има ли изход от дилемата на взаимното неразбиране?

Време е и Русия, и Европейският съюз ясно да дефинират общите си интереси. Вярно е, че Европейският съюз има нужда от Русия по редица външнополитически въпроси, но и Русия има нужда от Общността като инвеститор и като пазар. Русия има нужда от подкрепа, за да може да се сдобие с желаното членство в Световната търговска организация. Сътрудничеството е неизбежно, макар и да е сложно.

В този смисъл е необходимо Европейският съюз да излиза с единна позиция и да не допуска да бъде смутен от пронизителната реторика от Москва. Наскоро един съветник в Кремъл обобщи нещата по следния начин: руснаците обичат силните мъже и ясните думи. Ако Европейският съюз действа силно и ясно, Русия ще проявява съответния респект.

Подобно съдържание