1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Крайно време е на Балканите да бъдат премахнати надценките за чуждестранните туристи

- пише на страниците на берлинския всекидневник ТАЦ Ерих Ратфелдер и продължава така:

Когато наблизо има туристи в очите на повечето търговци по хърватските пазари проблясва знака на еврото. И внезапно цените скачат нагоре. А и не само в Хърватия: колкото по на юг отива човек на Балканите, толкова по-високи надценки искат келнери, хотелиери и таксиметрови шофьори. Вече не навсякъде, но все пак все още твърде често чужденците плащат чисто и просто повече от местните хора.
“Те имат”, се казва за оправдание. “Те са богати, а ние сме бедни”. Този девиз е в сила дори тогава, когато туристът-чужденец кара стара раздрънкана таратайка, а местният съсед с последния модел джип на “Мерцедес”. Системата на двойните цени за чужденците се практикуваше уверено още по времето на социализма в бивша Югославия, в България и Румъния, и до ден днешен надживява всички чупки на историята. В това оформяне на цените се отразява все още комфортното чувство от социалистическото общежитие, че, видите ли, спрямо тях имаме някаква привилегия. Макар и малка. Това оправя настроението.
С присъединяването на България и Румъния Балканите, представяни досега единствено от Гърция, окочнателно пристигат в Европа. Хърватия ще последва скоро, а по-късно постепенно и всички останали. Тогава всъщност на Балканите би трябвало да се в сила равни цени за всички. Ала подобна промяна в съзнанията ще може да се извърши само с цената на големи усилия.
Какво бихте казали тогава за заплахата, всички жители на Балканите при пътувания северно от Алпите в бъдеще да трябва да плащат с десет процента повече за всички стоки и услуги? Поне дотогава, докато равнището на цените за чужденци и местни най-сетне не се уеднакви и на Балканите?
Ала подобен отговор, колкото и да копнее за него журналистът, разбира се, няма никакъв изглед за успех. Защото и на Балканите междувременно вече разбраха, че при демокрацията цари разделение на властите. И че журналистите не решават нищо, а още по-малко пък в ЕС.