1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Крайна 10 години по-късно

Цялата операция, под кодовото наименование “Щурм”, продължи само 85 часа.

default

От 5 ч. сутринта на 4 август до 6 ч. вемерта на 7 август хърватските войски освободиха една трета от територията на Хърватия. Това беше и краят на продължилата четири години хърватска война.

За хърватите операция “Щурм” се превърна в символ на победата им над сръбския агресор. Сърбите от своя страна продължават да виждат в битката пример за етническа чистка. В интервю за ДВ хърватският правозащитник Зарко Пуховски казва:

“Мисля, че в случая и двете страни имат право. Няма съмнение, че това беше една блестяща операция на хърватската армия. Също така няма съмнение, че след това бяха извършени много престъпления.”

Над 200 хиляди сърби избягаха от победоносните хърватски войски. Десетки хиляди бяха прогонени или избягаха от други части на Хърватия. Днес хърватското правителство казва, че са се завърнали 150 хиляди сърби; от сръбска страна се твърди, че завърналите се били наполовина по-малко.

Сърбите също не обичат да си спомнят, че в началото на войната пък те прокудиха над 170 хиляди хървати от областите, които завзеха. Сръбските войски извършиха стотици престъпления срещу мирното хърватско население. А по време и непосредствено след операция “Щурм” бяха избити между 600 и 1200 – данните на двете страни силно се различават - сръбски граждани.

В края на 1994, началото на -95 година на сърбите в Хърватия бе предложена автономия, нещо повече – едва ли не държавна независимост. Те отхвърлиха този план, защото специално сърбите в Крайна искаха само обединение със Сърбия. Международната общност обаче не искаше промени в установените граници на Хърватия. Затова осем месеца по-късно, през август 1995, не се вдигна никакъв шум, когато хърватските войски нападнаха така наречената защитена зона на ООН Крайна. Самозваната сръбска република бе обградена от всички страни. Оставени бяха само два коридора, по които сръбските войски и бежанците успяха да се измъкнат до сръбските области в Босна.

Германският дипломат Геерт Аренс предполага, че сръбският президент Слободан Милошевич е отхвърлил плана за хърватските сърби, защото му е било сигнализирано, че по-късно ще трябва да приеме подобна уредба и за албанците в Косово. Милошевич пожертва хърватските сърби, защото трябваше да се концентрира върху Босна – смята от своя страна германският военен репортер и балкански специалист Норберт Мапес-Нидек. Все още не можело да се докаже, че е имало споразумение. В интервю с ДВ той отбеляза все пак:

“През цялата 1995 сякаш една невидима ръка направляваше събитията в региона. Стъпка по стъпка нещата се доближиха до плана за териториална отбрана, съгласуван предишната година от контактната група, а именно, че 51 процента от босненската територия ще станат федерация, а 49 процента ще бъдат предоставени на босненските сърби.”

На преговорите в Дейтън през октомври 1995 босненският план на контактната група за бившата Югославия бе преобразуван в мирен план: малко повече от половината за мюсюлманско-хърватската федерация, малко по-малко за босненската Сръбска република. Поради упорството на сърбите – в това отношение цари единодушие сред всички наблюдатели, - това решение нямаше да бъде възможно без победата на хърватите в Крайна.