1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Косовските сърби – бойкот или участие в парламентарните избори

Все още не ясно колко от от живеещите в Косово сърби ще упражнят правото си на вот на насрочените за събота парламентарни избори. Относно бойкота или участието в тях в сръбските анклави царят различни мнения. От Белград се дочуват както призиви за участие в утрешните избори така и възвания за бойкотирането им.

Половината от близо 180 000 сръбски избиратели са разпръснати из цялата Косовска област, останалите живеят все още като бежанци в Сърбия и Черна Гора. Тази част от косовските сърби напусна Косово през 99-та година, когато въздушните удари на НАТО сложиха край на въоръжения конфликт между сръбските сили и етническите албански бунтовници, борещи се за независимост на областта. Оттогава сърбите не могат да се завърнат по родните си места. Това е един от основните аргументи на поддръжниците на идеята за бойкотиране на утрешните парламентарни избори. Друга основна тема е сигурността в района. Много припомнят за насилието през март, за унищожените домове, църкви и манастири. Албански екстремисти бяха нападнали тогава сръбски селища и бяха подпалили 800 къщи и повече от 30 сръбски църкви. Жертва на тези нападения станаха 19 косовски сърби. Косово официално е част от Сърбия и Черна Гора, но се управлява от мисията на ООН и ръководените от НАТО сили КейФОР. Но те не подсигуряват сигурността и опазването на човешките права в областта – това е мнението не само на косовските сърби, но и на сръбското правителство в Белград.

Подкрепяйки позицията си с тези аргументи, премиерът на Сърбия Воислав Кощуница призова косовските сърби да бойкотират насрочените за събота парламентарни избори. Привърженици на тази позиция са и Рашко-призренския владика Артемий и главата на Сръбската православна църква патриарх Павле. В северната част на Косово, където косовските сърби представляват мнозинството от населението, бе сформирана дори т. нар. Анти-Изборна коалиция. Нейна представителка е бившата депутатка Рада Трайкович:

”С действащите в момента в областта институции моят народ е поставен пред избора: асимилация или изолация. Това със сигурност ще доведе до ескалация на положението, до масово изселване и радикализация. Ние за съжаление не можем да обещаем нищо на нашите избиратели. Всичко зависи от добрата воля на албанското мнозинство.”

При последните избори, провели се преди три години, косовските сърби все още се доверяваха на обещанията на мисията на ООН. Рада Трайкович ги заклеймява обаче като празни обещания. На същото мнение е и Оливер Иванович, лидер на Сръбската листа за Косово и Метохия. Тази партия е една от двете сръбски партии, регистрирали се за участие в утрешните избори. Сръбската листа се реши на тази стъпка едва след като сръбският президент Борис Тадич призова косовските сърби да участват активно в парламентарните избори. Иванович се надява, че обещаната децентрализация на Косово ще доведе до установяване на сръбското самоуправление:

”Децентрализацията трябва да бъде проведена най-късно 90 дни след сформирането на новото правителство. Ние изискваме пълноправното участие на сърбите в органите на местното управление. В противен случай сръбските депутати ще върнат мандатите си и ще напуснат косовския парламент.”

Върховният представител на Европейския Съюз по въпросите на външната политика и сигурността Хавиер Солана заяви миналата седмица, че е готов да предаде голяма част от отговорността в ръцете на отделните общини, също на тези, населени предимно със сърби. Става въпрос за повече отговорност в областта на правосъдието, здравеопазването и образователното дело.