1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Косово остава най-щекотливият въпрос и за бъдещото сръбско правителство.

Защо изборите в Сърбия все пак дават повод за оптимизъм и мирно решение на проблема Косово? Верица Спасовска коментира:

Борис Тадич и Ружица Джинджич

Борис Тадич и Ружица Джинджич

Добрата новина гласи: макар че отново ще бъдат най-голямата фракция в сръбския парламент, радикалните сили не могат да съставят правителство дори и в съюз със социалистите. Лошата новина е, че демократическият лагер продължава да е силно разпокъсан и участието му в бъдещото правителство е изключително трудно начинание.

На пръв поглед изглежда така, сякаш тези предсрочни избори само приповтарят досега съществувалото разпределение на политическите сили в страната. Ако се вгледаме по-добре обаче, ще видим, че има значителни различия. Те дават надежда за това, че тези избори все пак тласнаха напред развитието на прогресивните сили в Сърбия.

Да вземем най-напред голямото участие в тях: почти 60% от сърбите с право на глас отидоха до избирателните урни. Само това вече беше удар върху радикалните сили. Защото досега нежеланието за гласуване се проявяваше най-вече сред привържениците на демократите. Този път обаче точно те решиха, че трябва да дадат гласа си в тези избори. От това спечели най-вече проеевропейски настроената партия на президента Борис Тадич. Тя успя да удвои процента на гласувалите за нея и е на второ място след радикалите. Тази по-голяма подкрепа дава основания на Тадич да се кандидатира за премиер, разчитайки на положителен изход от коалиционните преговори с националноконсервативната партия на сегашния премиер Войслав Кощуница, която изгуби част от досегашната си подкрепа и е на трето място според изборните резултати.

Ако Тадич успее да стане премиер, това ще укрепи проевропейската политика на страната и ще подпомогне намирането на мирно решение за Косово. За разлика от Кощуница, който държи на сегашното статукво, Тадич междувременно проявява по-реалистични възгледи по въпроса за бъдещия статут на Косово. Само след няколко дни международният посредтник Ахтисари ще оповести предложението си за размирната сръбска провинция. Много вероятно е, новото сръбско правителство да бъде принудено да обясни на избирателите си онова, което нито един сръбски политик досега не искаше да признае, а именно: така наречената “условна независимост на Косово”, обвързана с дългогодишно международно присъствие там.

Най-важното сега е, демократичните партии да поемат политическа отговорност и да загърбят раздорите по между си. Ако това им се удаде, Сърбия ще направи голяма крачка наред в посока към ЕС. Това, от което този регион обаче има вопиеща нужда е политическа стабилност.