1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Косово - забравената страна

Почти никой не говореше вече за Косово. Западните страни, фиксирани в борбата срещу ислямския тероризъм, бяха направо забравили напоследък размирната област, която все още е част от Сърбия. Дори сега, след погрома срещу местните сърби и техните исторически паметници, нито НАТО, нито ЕС не е явно наясно за усилията, които изисква мирната мисия в Косово. Явно областта ще трябва да остане още дълго под въоръжен международен контрол - може би чак до една далечна дата, когато Косово заедно със съседните страни ще влезе в ЕС.

Изминаха пет години от намесата на НАТО, която сложи край на сръбското самоволие в областта. Международната общност трябва сега спешно да изясни въпроса за статута на протектората на ООН. Вместо това ЕС и НАТО предпочитат да се хвалят взаимно за това, че войските на Кейфор били спешно подсилени. Въпреки обърканото му поведение по време на кризата миналия месец, върховният представител на ООН Холкери продължава да се ползва с пълна подкрепа от международните организации. Затова сега най-енергично ще продължи да се следва неговата линия, сведена до формулата "стандартите преди статута". Това означава, че първо косовските албанци трябва да покажат конкретен напредък в усвояването на демократичните норми и институции, а едва след това вече ще може да се говори за статута. Това че Сърбия отъхвърля тотално идеята за независимост на Косово е понятно. Но за да има концепцията на Холкери изобщо някакъв шанс за успех, най-напред трябва да бъдат привлечени към отговорност виновниците за насилията и погромите от миналия месец.

Западната общественост май пропусна да забележи, че албанците прогониха от домовете им четири хиляди сърби и рома, плячкосаха и подпалиха къщите им, нанесоха непоправими щети на исторически черкви и манастири. Задържани бяха около 200 души. Въпреки станалото ръководителите на албанските партии заклеймиха много колебливо насилието. Не по-малко лицемерно изглежда и даденото от тях, под международен натиск, обещание да възстановят разрушените къщи на сърбите.

Албанските водачи се държат така сякаш именно нетърпението им за постигане на независимостта е довело до изблика на насилие. Станалото обаче подклежда съмнения в чужбина, дали е разумно даването на независимост на Косово и дали това няма да дестабилизира допълнително обстановката в региона. Западните правителства продължават да отстояват далечната цел за мултиетническо Косово, но на първо време те трябва да се погрижат просто за оцеляването на сръбското малцинство.