1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Концернът Даймлер-Крайслър спира захранването с капитал на ...

партньора Митцубиши - и вестниците спекулират, че това е краят на шефа на концерна Юрген Шремп. Ето първо "Вецлаер нойе цайтунг":

Това вероятно е началото на края на ерата Шремп в концерна Даймлер-Крайслър. Вече се чуват призиви и за разделяне по отношение на Крайслър, тъй като американската дъщерна фирма продължава да помрачава имиджа на германския концерн. Провалът на Шремп навява спомени за падането на предшественика му, при което съществена роля изигра и самият Шремп. Също и Едзард Ройтер се провали поради непомерните си амбиции.

В "Тагесшпигел" четем:

Щом Шремп се отдръпва от Митцубиши, това е признание за провала на стратегията му. Неговото време като шеф на концерна изтече. Оттеглянето от Митцубиши сигурно ще има тежки последици и за Крайслър, тъй като идеята беше слабоватата американска фирма да бъде захранвана съвместно с японския партньор. Без Митцубиши, и Крайслър губи смисъла си за Даймлер. Дали пък всичко това не е просто инсценирано, за да бъдат подплашени японците и да бъдат накарани да проявят по-голяма финансова щедрост?

Берлин и референдумът като политическо средство - една тема, която намира отражение в днешния печат. "Любекер нахрихтен" пише:

Откакто са на власт, социалдемократите и Зелените се вричат, че искат да предоставят на гражданите повече пряк достъп до политическите решения. Сега обаче, когато става за един принципен въпрос в Европа, изведнъж гражданинът се оказва смутител. Референдумат е нещо обичайно в много страни от ЕС. У нас обаче ние ще трябва да се задоволим с избора на все още безсилния евро-парламент. Нашата конституция не предвижда плебисцитни елементи. Тя е белязана от залеза на Ваймарската демокрация и масовото хвърляне на народа в обятията на диктатурата. Затова отрицателното отношение към референдумите и недоверието срещу всяка концентрация на власт.

"Офенбах пост" отбелязва:

Една седмица преди историческото събитие - разширяването на ЕС - изглежда, че германците все още ги гони голям страх от тази нова Европа. За въодушевление от това, че петнайсет години след падането на Желязната завеса бившите онеправдани страни от някогашния комунистически блок стават наши партньори в ЕС, не може и дума да става. Несигурността и недостатъчната информираност за шансовете и рисковете на източното разширение разколебават хората. Политиката отново не успя да извърши необходимата просветна работа по въпроса за нова Европа.

Неизвестността около предполагаемата тежка железопътна катастрофа в Северна Корея е тема за следния коментар в "Хесише-нидерзексише алгемайне":

Комунистическият режим в Пхенян мълчи. Само обявяването на бедствено положение в граничния район с Китай показва, че положението трябва да е много сериозно. Политиката на премълчаването има дълга традиция в тази диктаторска държава. Световната общественост узна за глада, отнел живота на два милиона души в края на 90-те години, също със закъснение - при това не цялата истина. В тази обстановка на дневен ред са спекулациите. Там където няма информация, на повърхността избиват предположенията.

Кьолнският "Експрес" пише:

Ким Чен Ир, жестокият корейски диктатор, минава през трупове; както в края на 90-те години, когато позволи да узнаем нещичко за ужасния глад в неговата управлявана с железен комунистически юмрук страна, едва когато беше твърде късно. Ким Чен Ир е превърнал своя народ в жертва на властническата си мания.

И накрая коментарът на "Брауншвайгер цайтунг":

Ужасяваща е мисълта, че първобитните комунисти, които не са в състояние да осигурят прехраната на своето население, нито пък да поддържат като хората своята жп-мрежа, притежават атомно оръжие. Затова не само САЩ, а всички държави по света трябва да настояват, Пхенян да допусне международен контрол върху своите ядрени съоръжения.