1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Конфронтацията около иранската атомна програма

Излага се не международната агенция, излагат се трите европейски страни, Германия, Англия и Франция, които включиха темата в дневния ред: до този момент те не са представители никакви доказателства в подкрепа на обвиненията на Йерусалим и Вашингтон, че Иран наистина иска да се сдобие с ядрено оръжие.

default

“Наистина” – означава конкретни доказателства, а не хипотезите на разни ирански политици в изгнание. Такива доказателства обаче няма и може би няма да има. А предположенията в ръководните политически кръгове, които изглежда все по-често диктуват политическите решения, не са достатъчни на Международната агенция за атомна енергия. За виенските инспектори от значение са само фактите – ясни, документирани, стоящи извън всякакво съмнение. В случая с Ирак те не успяха да се наложат срещу Белия дом, в актуалния случай с Иран обаче виенските специалисти изглежда имат повече самочувствие.

И това е добре, тъй като какво би станало, ако дяволският кръг от твърдения и обвинения, заплахи и дори открито насилие се превърне в норма. Във Виена – засега – действат по-сдържано и разумно. Дотолкова, че дори и Белият дом възприема междувременно по-умерен тон.

Представителите на ЕС, отговарящи за иранския случай, трябва да си вземат бележка. Естествено съществуват признаци, че атомната програма на Иран не е предназначена само за производството на електроенергия. Същевременно обаче до този момент Иран е изпълнил повечето условия, произтичащи от Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Това, което страната прави сега в АЕЦ Исфахан също не е забранено, според споменатия договор, тоест – позволено е. Затова иранците, без значение от какъв политически цвят, възприемат като провокация позицията на европейците, които искат от тях неща, на които те не са длъжни в съответствие с валидните международни договори. И които други страни изобщо не трябва да спазват, просто защото не са подписали тези споразумения.

За мнозина иранци тези искания им напомнят за времето, когато регионалната и иранската политика се правеше в Европа и Америка и когато там се решаваше политическата съдба на местните политици. На този фон се възприема като обида предложението на ЕС към Техеран за обхватни икономически връзки в замяна на отказ от атомната програма: от тази сделка ще спечелят на първо място европейците.

По тези въпроси иранците са много чувствителни. Крайно време е това да се разбере ясно в Европа и Америка. Отношението към Иран трябва да се освободи от колониалисткия подход. Но нека бъдем наясно: ако Иран наруши споразуменията, които е подписал, ще трябва да понесе и последствията. Подобно нарушение трябва обаче да се докаже – което все още не е станало.