1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Конференцията за Афганистан в Бон се проведе преди пет години

Преди точно пет години - на 27 номеври 2001 – в Петерсберг край Бон се състоя първата голяма международна конференция за Афганистан. В нея участваха представители на четири политически групировки от страната, които постигнаха исторически компромис. В следващите минути ще при припомним “споразумението от Бон”.

default

Конференция на ООН за Афганистан беше международно политическо събитие от първа величина. В продължение на осем дни афганистанските представители водиха преговори на маратонски заседания, посветени на бъдещия мир и националното помирение на страната. Затова изявлението на представителя на Северният алианс, че споделя целите на мирния процес, беше посрещнато с голямо удоволетворение. Северният алианс по онова време контролираше на практика цялата Северна част на страната, включително и столицата Кабул. В първия кръг от преговорите в Бон Северният алианс постигна частичен успех, като успя да убеди останалите, бившият крал на страната да получи репрезентативна функция в преходния период. По този начин лидерите на алианса се надяваха да се продължи, респективно укрепи водещата роля на пущуните, представлявани в лицето на бившия крал крал Захир Шах. И тък като беше ясно, че преобладаващото население в Афганистан, което спада към групата на пущуните никога няма да приеме за ръководител на веременното правителство човек, който е от друга народностна група, преговарящите в Бон страни се споразумяха около компромисен вариант : като кандидат беше издигнат Хамид Карзаи – 46 годишен пущун от Кандахар – бивша крепост на талибанските милиции. Карзаи, който е следвал политология в Индия, не беше подкрепян от определена политическа партия. След като одобрението си за него сигнализираха Пакистан, Иран и Русия, които имаха свои наблюдатели на конференцията в Бон, нямаше повече пречки, фаворитът на американците – Карзаи, който говори урду, дари , пащу и английски – да поеме ръководството на преходното правителство. Бъдещият президент, чиито подгласници станаха представители на узбеките, на таджиките и хазарите трябваше да се грижи за това, интересите на всички племена и народностни групи да бъдат балансирано представени в управлението. В преамбюла на заключителния документ, станал известен като “Споразумението от Бон” – беше признато правото на афганистанския народ сам да определя политическото си бъдеще в съзвучие с основните принципи на исляма, на демокрацията, плуразима и социалната справедливост в условията на мира. С товаобаче цялата работа не приключи. Карзаи се нуждаеше от допълнителна легитимация за своята власт, която да призлиза от самия Афганистан. През юни 2002 година беше свикано Великото събрание на представителите “Лоя Джирга”, в което участваха около 1500 делегати от цялата страна. Там те обсъждаха бъдещето на Афганистан. Бившият крал Захир шах заяви при откриването :

“Населението ви е дарило с доверието си. Сега е ваше задължение и ваша отговорност, да изпълните неговите надежди. “

Делегатите избраха с голямо мнозинство Карзаи за председател на преходното правителство и обявиха свикването на следващата Лоя Джирга в края на 2003/2004 година. Там Карзаи заяви :

“ В сегашните условия Афганистан се нуждае от система за управление, която се базира на един централен източник на властта”.

Действително не се оказа никак лесно, разкъсаното и традиоционно оформено афганистанско общество да бъде реформирано в съзвучие с представите за демокрацията. Въпреки това, поетият път в Бон, се оказа възможен. Онова, от което се оплакват обаче афганистанските политици, често пъти е свързано с недостатъчната помощ отвън. Министърът на търговията Амин Фарханг заяви :

“ Общите щети в Афганистан бяха изчислени на 200 милиарда долара. До момента страната е получила общо около 12 милиарда долара. Това е капка в морето.”

В Афганистан все още липсва практическа стратегия за възстановяването на страната, която да покаже бързи резултати и да подобри жизнения стандарт на населението. Започнатият едно време с много ентусиазъм процес за внасянето на мир на Хиндукуш, в момента се намира в криза. Засилващото се насилие в южната част на страната, задълбочаващата се бедност, широко разпространената корупция и нарко-трафикът са някои от основните извори за недоволството на населението.