1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Конституцията и бъдещото разширяване на Европейския съюз

Някога Наполеон бе възкликнал: “Тази стара Европа ме отегчава!”. Изглежда днес, два века по-късно, отегчението до такава степен е обхванало неговите сънародници, че те са на път да осуетят европейския проект, носещ гордото име Конституция. Какви последствия би имало френското “не” за интеграционния процес и по-конкретно за неговото “външно” измерение – разширяването на Европейския съюз? Коментар от Ем

�л Попов

Преди да отвори вратите си за нови страни, Европейският съюз трябва да реши как ще изглежда вътрешната архитектура на бъдещия общ дом. Подобна амбициозна цел си бяха поставили и архитектите на новата Европейска конституция. Когато тя се появи на бял свят, стана ясно че става въпрос по-скоро за “ремонт” отколкото за съвършено нова подредба на общия дом. Но макар и изработеният документ да е по-скоро реформа на досегашните договори, украсена с името Конституция, той далеч надхвърля постигнатото. Достатъчно е да споменем елементите на пряка демокрация и хартата на човешките права, залегнали в конституционния текст.

Парадоксално е, че в дискусията по повод на Конституцията, нейното конкретно съдържание остава често на заден план. Поставена на подсъдимата скамейка, тя трябва да отговаря за деяния, с които често няма нищо общо. Така например, заглушаван от мощен популистки хор, въпросът “за” или “против” Конституцията на моменти звучи като “за” или “против” разширяването на Европейския съюз. Какво би могла да каже в своя защита самата Конституция?

Що се отнася до начина на приемането на бъдещи страни-членки, тя не споменава нищо ново - член 58-ми от нейната Първа част повтаря по същество написаното в член 49-ти на действащия договор от Ница. Със или без Конституция всяка от националните държави запазва правото си на “вето” при приемането на нови членове. Погледнато формално, влизането в Брюкселския клуб ще става по един и същи начин. Страхът под Айфеловата кула, че след приемането на Конституцията Франция няма да е в състояние да предотврати влизането на оспорвани кандидати като например Турция, е неоснователен.

Ратифицирането на Конституцията само по себе си няма да ускори процеса на разширяване на Евросъюза. Но ако тя бъде отхвърлена, опасността от мораториум върху приемането на нови страни става съвсем реална. За да се разшири, Европейският съюз има нужда от вътрешно консолидиране. На базата на “фалшивия компромис” от Ница задълбочаването на интеграцията е почти невъзможно. Ако процесът на бъдещото разширяване протече на тази основа, Европейският съюз е изложен на опасността да се превърне в размита “зона за свободна търговия”. Трезво мислещи аналисти като например Норберт Валтер от “Дойче банк” предупреждават, че ако Конституцията не бъде приета, това ще забави както разширяването на Еврозоната, така и разширяването на Евросъюза като цяло.

В тази сложна ситуация, Негово Величество народът на Франция реши да се вживее в ролята на Астерикс – герой от известния комикс. Подобно на жителите на галското село, французите дръзват да се опълчат против Брюкселската империя. В това на пръв поглед няма нищо лошо. Лошото е, че първата невинна жертва в тази битка може да се окаже Европейската конституция.

Ако европейците не могат да се споразумеят по общия проект, това би бил първият акт на пиеса с прозаичното заглавие “евросклероза”. В такива несигурни времена приемането на нови членове остава на заден план. Тогава България и Румъния могат спокойно да се радват на историческото си щастие - току що влезли в Европейския съюз, те ще вероятно чуят как зад тях се затварят тежките Брюкселски порти, този път навярно за дълго.