1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Конституционните промени

Управляващата коалиция в България се готви да предложи за гласуване в спешен поядък своя проект за изменения в Конституцията в частта й за устройстовото и функциите на съдебната власт. Георги Папакочев се спира върху същината на предлаганите промени и очакванията те да бъдат приети:

Георги Първанов има свое мнение за промените

Георги Първанов има свое мнение за промените

На заседание на Висшия партиен съвет на БСП беше обявено, че до първата седмица на февруари парламентарната комисия за промени в Конституцията вероятно ще успее да вкара за гласуване на първо четене проекта за изменение на основния закон на страната. Според социалистите този първи вот ще покаже дали проектът може да бъде приет в рамките на ускорена процедура. Ако промените съберат три четвърти от депутатските гласове, поправките в Конституцията биха могли да бъдат приети до края на март или началото на април, за да бъдат отчетени в мониторинговия доклад като “стъпка в посока на подобряване на функционирането на съдебната система на конституционно равнище”.

Изявлението на социалистите беше направено непосредствено след като в своята “отчетно-предизборна” реч по повод четвъртата година от своя мандат, държавният глава Георги Първанов на практика подкрепи управляващото мнозинство в усилията му максимално бързо да прокара третите поред поправки такива в проекта. Според българския президент работата по предложенията можела да бъде само “редакторска”.

Голямото бързане в конституционните промени естествено е в резултат на натиска броени дни преди решаващият мониторингов доклад на ЕК през април. Известно е, че до края на март София се очаква да демонстрира сериозен напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията, за да бъде отчетен той в доклада. Понеже засега това се оказва твърде непосилна задача за вътрешното министерство – скандалният случай с убийството на благоевградският бизнесмен Ангел Димитров-Чората, който беше умъртвен от полицаи при опит за арест е показателен в това отношение – актуализирането на основния закон на страната се смята за най-убедителния знак, който България може да направи към Брюксел. Все пак промените в Конституцията са възможно най-сериозния акт, който една държава може да предприеме в дадена област след като се е провалила в останалото законотворчество.

В самия край на миналата година, след близо тримесечно умуване, лидерите на водената от БСП тристранна коалиция постигнаха компромис и се споразумяха върху параметрите на въпросните поправки. Пет са конституционните промени, които са залегнали в проекта на управляващото мнозинство – следователите да имат правомощия по разследване само в случаите, изрично предвидени от закона, главният прокурор и председателите на Върховния административан и Върховния касационен съд да се отчитат с годишен доклад пред парламента, депутатският имунитет да бъде ограничен до функционален, сиреч свързан единствено с работата им като народни представители, финансовите и имуществени проблеми да не бъдат повече прерогатив във функциите на Висшия съдебен съвет, а да преминат към министъра на правосъдието и институцията на омбудсмана да бъде записана в основния закон.

Дори и за неспециалисти така предлаганите поправки едва ли съставляват изискваната от ЕС радикална промяна на конституцията в частта й за устройството и функциите на съдебната власт. Известно е, че зле функциониращото правораздаване се припознава от европейските държави като може би най-сериозния проблем на страната. Все по-силно се налага впечатлението, че в момента управляващите изпитват остра необходимост от отчитането на спешни, ефективни мерки, които да демонстрират способността им да се справят с тежките проблеми в съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. Практиката на 25-те и най-вече на 10-те членки от последното разширяване на съюза говори, че нерядко конституционните промени се използуват по-скоро като димна завеса за прикриване на натрупаните пропуски и недостатъци, а в конкретния български случай става въпрос по-скоро за задъхано наваксване на пропуски в последния преди очакваното еврочленство момент.

Впрочем, магистрати и депутати от опозицията вече реагираха с остро недоволство от проекта за третата корекция на основния закон на държавата. Според тях предлаганите промени са козметични и хаотични, и те не решават основните задачи на реформата по структурата и ефективността на правораздаването, а са ориентирани единствено към Брюксел. Предпазливи бяха коментарите и на самите управляващи – според председателят на ПГ на левицата Михаил Миков “промените са толкова радикални, колкото е възможно и колкото се подкрепят от онези, които ги подкрепят”. Премиерът Станишев окачестви конституционните промени като “политически”, защото били свързани с възможностите за вземане на едно или друго решение при реформата в съдебната система и прилагането на новия Наказателно-процесуален кодекс.

Ако през февруари управляващите не успеят да съберат подкрепа от три четвърти от депутатските гласове, конституционните поправки няма да бъдат отчетени в мониторинговия доклад на ЕК и тяхното приемане ще бъде отложено за май или юни. Дотогава, обаче, е възможно да настъпят такива раздвижвания в обществено-политическата обстановка в страната, които радикално да променят цялата концептуална база за поправки в конституцията.

Подобно съдържание