Консервативни домати | България | DW | 02.10.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Консервативни домати

В днешното издание на рубриката “Поглед към Балканите” ви предлагаме статията на балканския кореспондент на ФАЦ, Михаел Мартенс, за начина по който членството в ЕС променя България и Гърция:

default

Зверино остана без селяни. ТКЗС-то в селото бе разформировано през 1992 и днес там не е регистриран нито един селски стопанин. Просто защото не си струва: в района около Зверино в западната част на Стара планина няма добра обработваема земя. По времето на комунистическата диктатура бяха открити фабрики, както често се правеше в социалистическите страни в местата, където земеделието не беше рентабилно. Само че от пазарна гледна точка производството на копринени чорапи в тези откъснати села също бе неизгодно, така че селища като Зверино преживяха един само привиден индустриален разцвет, от който веднага след края на командната икономика не остана и следа.

“Зверино не е изолиран случай. Той е само един екстремен пример за неблагоприятното развитие в планинските райони на България” – отбелязва ученият Милена Беновска в студията си, посветена на стопанското развитие на България. Главните резултати от изследването си Беновска представи на заседанието на европейски учени, организирано от Института Хердер в Марбург. На конференцията под мотото “Европеизация от долу” ставаше дума за отражението на членството в ЕС върху по-късно приетите в съюза страни.

В случая с България бе ясно, че страната поема пътя на европейската интеграция с тежка ипотека: пета века османско господство (за българите поне в началото не съвсем неизгодно) и пет десетилетия комунизъм, първото от тях в сталинистка форма, - това оставя белези, които и ЕС не е в състояние да заличи бързо. Затова дори земеделските програми на Брюксел не могат да вдъхнат оптимизъм на селища като Зверино. “В обозримо бъдеще” бедните планински региони на България почти нямат шанс да се облагодетелстват от помощите на ЕС – гласи заключението на Милена Беновска.

В другите земеделски райони на страната обаче тежката селскостопанска криза от 90-те години е вече преодоляна. Такъв е например случаят с община Първомай недалеч от Пловдив. Както и на други места в страната, след срива на социалистическите кооперативни стопанства там възникнаха често конкуриращи се земеделски предприятия. В едните се обединиха селяни, верни на пръкналата се от останките на БКП Социалистическа партия, докато другите бяха основани от така наречените буржоазни, във всеки случай антикомунистически сили, чиито лидери в София положиха началото на трудния процес на реформи. Така днес в някои български села се отглеждат едновременно посткомунистически и буржоазни краставици и домати – което впрочем изобщо не интересува купувачите: оцелява само онзи, който се нагоди към новите условия.

Това явно се удава с успех на доста селяни и предприятия в Първомай. Някои от тях отглеждат зеленчуци и пъпеши за английски супермаркети, и тъй като англичаните за разлика от българските консервни фабрики плащат навреме и точно, това позволява да се мисли за нови инвестиции. Полагат се усилия за модернизация, а някои земеделци започват да отглеждат биопродукти, тъй като това им носи по-големи печалби на Запад. Парниците, изградени по комунистическо време, носят печалби и само липсата на кадри – при едновременна безработица – спъва по-нататъшната бърза експанзия.

Наличието на ново предприемаческо самочувствие се констатира и в една друга студия, която взима за пример малките български предприятия, за да илюстрира процеса на присъединяване към ЕС. Страхът от фалити и провали, свързан с влизането на България в общността, днес изглежда се е разсеял почти напълно - преобладава икономически оптимизъм. За българските бизнесмени ЕС е синоним на икономическа стабилност; освен това мнозина виждат в съюза добре дошла контролна инстанция на местните власти.

Защото българите все още не гледат с добро око на собствената си държава. Междувременно обаче все повече граждани надигат смело глас против безобразията на някои държавни служители. Така например тази пролет собственичката на една търговска фирма заведе дело срещу данъчна служителка, която поискала от нея подкуп. Бизнесдамата заяви, че смелостта й била непосредствено свързана с членството на България в ЕС и убеждението, че благодарение на това правосъдието работи по-качествено.

Един бърз поглед към съседна Гърция показва впрочем, че повишаването на жизнения стандарт благодарение на еврочленството не води неизбежно до всеобщо “европеизиране”. Гърция е в ЕС от 1981 и следователно се числи към старите страни-членки. През изминалия четвърт век “процесът на промени обхвана безспорно всички страни на обществения живот”, но въпреки това гърците владеели изкуството “едновременно да приемат и да отхвърлят европейските стандарти и норми”: това наблюдение дължим на германската етноложка Юта Лаут Бакас, която от 15 години живее и работи в Атина.

Допитванията на Евробарометър констатират едно недвусмислено развитие: ако през 1981 само 38 процента от гърците се отнасят положително към еврочленството на своята страна, днес същата позиция заемат над 70 процента. Също така безспорно е, че инфраструктурата на Гърция спечели много от финансовите помощи от Брюксел.

Различна е обаче картината, когато в очите на гърците става дума не за получаване, а за даване. Така например въведеното през юни, в съответствие с нормите валидни за всички страни-членки на евросъюза, понижаване на равнището за алкохолна употреба при шофиране се възприема като “непонятно, чуждо и неестествено”, тъй като гръцките шофьори трябвало “доброволно и без да са болни да се откажат от втора, трета или четвърта чаша вино или узо преди да застанат зад волана”.