1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Конкуренция в ядрения бизнес

Трима са основните предлагащи в международния бизнес с ядрените технологии и материали. При това обаче руснаците се възползват от въздържаността на Запада, пише Жан Рубнер в мюнхенския всекидневник "Зюддойче Цайтунг"

default

Атомна централа

Който продава ядрени електроцентрали, може да очаква добри сделки. Не само сегашният френски президент Саркози по време на пътуванията си из Близкия изток и Северна Африка винаги носи и готов договор за ядрени централи в багажа си. Още предшественикът му Жак Ширак побърза да сключи през 2006 г. ядрена спогодба с Индия. С АЕЦ могат да се печелят пари, освен това ядреното сътрудничество обслужва стратегическите интереси. Потенциалните купувачи пък искат атомни реактори, отчасти защото се наждеят от електроенергия, отчасти защото притежанието на ядрена технология служи като инструмент на властта. Така че сега предлагащите тази стока понастоящем са в надпревара за най-доходоносните поръчки.

Дори мнозина мениджъри се учудват за внезапно проявявания интерес след продължилото две десетилетия безветрие. Валтер Холефелдер, председател на борда на ЕОН и президент на Сдружението "Германски атомен форум" говори за "възраждането на цял един бранш в стопанството". Може наистина да се спори по въпроса, дали действително е настъпил ренесанс на ядрената енергия. Скептиците обръщат внимание, че половината от всичките 435 атомни реактори до 2030 г. ще бъдат изключени от мрежата. 29 се строят в момента, което надали ще е достатъчно, за да се съхранят досегашните 16 % добивана от тях енергия в цялата система на енергетиката. Сценарии на МААЕ обаче смятат, че е възможно броят на инсталираните мощности да се увеличи близо два пъти на общо 680 от сегашните 370 гигавата до 2030 г.

Така или иначе - интересът е налице.

За големите международни сделки по същество се съзтезават сами трима предлагащи. На първо място "Уестингхаус Илектрик" от САЩ, от близо две години собственост на японския концерн "Тошиба". Последното обстоятелство осигурява на Уестингхаус предимства в Китай и Индия, където се планират най-много АЕЦ. Пряк конкурент е френката компания АРЕВ НП, която понастоящем строи реактори във Финландия и Франция. освен очакваните договори с Обединените арабски емирства, АРЕВА успя да се докопа до два договора с Китай. Пикантното в случая е, че компанията е само на две трети собственост на държавната френска фирма АРЕВА, останалите дялове са в ръцете на концерна СИМЕНС.

Третият голям играч е руският АТОМЕНЕРГОПРОМ

създадения от президента Путин през пролетта на 2007 г. държавен холдинг, обхващащ сега всички руски ядрени фирми. Мениджърите на АТОМЕНЕРГОПРОМ отдавна вече ни най-малко не прикриват амбициите си. Та нали Русия вече се намеси в Иран, след като западът започна да бяга от ядрения бизнес там. Най-новият руски успех са договорите с България, където в Белене до 2013 г. ще бъдат изградени два руски реактора. Шансовете на Русия на световния пазар са добри, защото АТОМЕНЕРГОПРОМ продава моделите си значително по-евтино от офертите на западната конкуренция.