1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Конкретно за корупцията

Фиктивен износ на метали принуждава гиганти като "ТисенКруп" да „кредитират” с милиони фирми-фантоми. Загубите от източване на ДДС възлизат на 2 млрд. лева. Красимир Сотиров от "ТисенКруп - Юпитер Стомана" за случая.

default

Цял един сектор страда от корупционни схеми

Германският концерн "ТисенКруп" е от пет години в България и е само една от компаниите в сектора, които заради кражби на ДДС от структури с регистрация в Гърция, Румъния и Унгария, губят милиони евро. Държавата вместо да преследва фантомите, наказва инвеститорите с ревизии и 7-8 месеца забавяне на връщането на ДДС.

Само от фиктивен износ на арматурно желязо за миналата година компаниите, инвестирали в стоманодобивния и стоманопреработващия сектор в България и имащи дял от 50 на сто от търговията със стоманени изделия, са загубили 5 млн. евро. Това е равносметката на Красимир Сотиров, управител на "ТисенКруп-Юпитер Стомана", смесено българо-германско предприятие, създадено през 2005 година, с мажоритарно участие на немския концерн "ТисенКруп АГ".

Symbolbild Korruption Mann mit Geldkoffer

Два милиарда лева са загубите от корупцията

Най-разпространената престъпна схема

Сред потърпевшите от престъпните финансови схеми в търговията със строителни стомани е и една от водещите български компании в производството и търговията с метали "Хелиос-Метал Център". Собственикът на фирмата Кирил Василев уточнява, че българската държава бави връщането на над 1 млн. лв. ДДС на фирмата от миналата година.

Потърпевшо е и смесеното дружество "Кльокнер-Металснаб-България". Германският концерн "Кльокнер и ко" от миналата година притежава 99,9 процента от българското дружество за продажба и производство на метални изделия "Металснаб". Според Методи Игнатов, главен изпълнителен директор на "Кльокнер-Металснаб-България" секторът е загубил 2 млрд. лв. от източване на ДДС за последните две години.

Според Красимир Сотиров от "ТисенКруп-Юпитер Стомана" малки фирми, регистрирани в Гърция, Унгария или Румъния, купуват метали от големите вносители на българския пазар. Заявяват, че металът е за износ в страни от ЕС - например Румъния. Този метал не се изнася в Румъния, а прави обиколка в България и се препродава вътре в страната.

Последствията от кражбата на ДДС

"Ние не начисляваме ДДС, защото изделието е за страна от общността, но на практика продукцията е продадена без документи в България. Измамниците се възползват от правото на еврочленството, ДДС да не се заплаща, когато стоката е предназначена за държава от ЕС. На продавача трябва да се плати освен цената на метала и 20 на сто ДДС, а фантомите плащат само цената на метала. ДДС се поделя по веригата. Държавата се ощетява с 20 на сто. И вместо да преследва измамниците, на свой ред тя започва проверки срещу добросъвестните компании - подложени сме на финансови ревизии и никой в течение на месеци не ни връща ДДС, нито пък обяснява защо ни се блокират милиони евро”, казва Сотиров.

Инвеститорите твърдят, че проблемите идват от фирми, които постоянно сменят офисите си. Щом набелязаната операция по фиктивния износ приключи, фирмата изчезва. Представител на фирма-дистрибутор на метали разказва, че е имал разговор с български депутат. Темата на разговора е търговия с арматурна заготовка. Пазарната й цена е 0,85 лв. на кг. Указанието, което депутатът дал на търговеца, било: „Пишеш във фактурата цена 1,51 лв., а остатъкът отива, където ти кажа…”

Те са за държавния бюджет и за добросъвестните инвеститори от металния сектор. Методи Игнатов, от "Кльокнер - Металснаб - България" казва, че милиардите източени от кражби на ДДС, са проблем не само на металния бранш. Това е пробойна в бюджета на държавата. Дължим е данък върху добавената стойност, защото продажбите са на територията на България. Сивата търговия без документи води и до неплащане на други данъци. Поставя добросъвестните фирми в неконкурентно положение. Освен това държавата блокира парични средства на легалния бизнес, заради дълги данъчни проверки.

Paar wirft Schatten

Фирмите-фантоми са известни

Как да се сложи край на корупционната практика?

По-строг лицензионен режим и единен регистър за всички в сектора, искат големите компании. Подобни механизми, съчетани със засилен данъчен контрол, са отдавна функциониращи механизми за справяне с фирмите-фантоми в западноевропейските страни. Необходим е регистрационен режим, категоричен е Красимир Сотиров, за да се знае с кого търгуваш. Подобни регистри има в Румъния и Германия.

"Готови сме да посочим фантомите. Все пак става дума за бранш с оборот от около 200 млрд. лв. И този бизнес е зависим от фирми-еднодневки, а държавата е абдикирала от задължението си да контролира спазването на закона. Защо ние да сме принудени да преследваме фантомите чрез частни адвокатски кантори? Кражбата на ДДС е проблем на българската държава", заключава Сотиров.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание