1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Кому помага новият антитерористичен закон на Филипините

Мнозина се опасяват, че новият закон развързва ръцете на управляващия режим за разправа с политическите му опоненти. Информация от Никола Глас:

default

Не за първи път студенти и лявооринтиерани организации протестират срещу президентката на Филипините

Новият закон предизвика улични протести още преди да влезе в сила. «Съпротивлявайте се на държавния терор», пише на плакатите на демонстриращите във филипинската столица Манила лявоориентирани сили и правозащитни организации.

Новият закон, срещу който протестират те, позволява до тридневен арест на заподозрени лица, без повдигане на официално обвинение. А формурлировката «терористична дейност» се отнася до всички онези, които предизвикват масово разпространяване на страх и паника. Така гласи официалната версия на закона.

Критиците на закона се опасяват от това, че той ще помогне на президентката Глория Аройо и нейното правителство да държат в шах политическите си противници. Карол Арауло от левия съюз «Баян» казва:

Този закон потъпква гражданските права. Той ще бъде използван от правителството срещу политическите му противници. На практика ще се стигне до въвеждане на военен режим, опасява се Арауло.

Едно е сигурно: новият антитерористичен закон на Филипините ще предизвика задоволство у американците. Вашингтон гледа на островната държава като на един от най-верните си съюзници в борбата срещу тероризма. Правителството в Манила се бори отдавна срещу военизирани ислямистки групировки и маоистки бунтовници в страната.

Според някои правозащитни организации и политически наблюдатели новият закон е поредният знак за влошаващата се ситуация с човешките права на Филипините. Откакто Глория Аройо зае президентския пост през 2001-ва година в страната са убити над 800 души от лявооринтирани организации и синдикати. 200 други са безследно изчезнали и се издирват до днес. Това твърдят представители на правозащитната организация «Карапатан».

Увеличаващият се брой политически убийства и екзекуции без съд и присъда доведоха дори до намесата на ООН. През февруари страната беше посетена от специалния пратеник на ООН Филип Алстон, който хвърли тежки обвинения най-вече срещу филипинските военни. «Има много аргументи, които потвърждават участието на военните в множество убийства, макар че според армията зад тези убийства стоят комунистически бунтовници», заяви тогава пратеникът на ООН.

Междувременно правителство в Манила се опитва да отбие критиките по повод на новия антитерористичен закон. Рикардо Бланкафлор, говорител на специалните антитерористични части заяви:

В целия свят, в целия цивилизован свят, контролът и наблюдението са разрешени. В нашата страна обаче е много трудно да получиш такова разрешение. В новия закон има достатъчно много текстове, които дават гаранции, че с него няма да се злоупотреби, а и ние ще се придържаме към обичайните правни механизми.

В един от текстовете на новия закон се казва, че този, който е бил арестуван по погрешка получава за всеки ден в затвора 11 хиляди долара обезщетение. Това звучи подигравателно за близките на всички онези, които са били убити или се водят безследно изчезнали. Например, Едита Бургос, която издирва сина си от два месеца насам. Той бил член на лявоориентирана фермерска организация в северната част на страната. Мнозина от приятелите му там смятат, че е бил отвлечен от неуниформени военни. Едита Бургос е категорично срещу новия закон:

Аз съм за това да се молим и да действаме. Идете при депутатите и сенаторите, които ви представляват и поискайте от тях, да се сложи край на отвличанията и екзекуциите без съд и присъда. Ако децата ни са направили грешка или пък престъпление, то те трябва да бъдат изправени на съд, призовава Едита Бургос.

Дори и влиятелната на Филипините епископска конференция на католическата църква се обяви срещу новия закон и поиска, той да се изтегли, за да бъде преработен. Всички тези искания обаче останаха без резултат.