1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Комисията по човешките права е мъртва, да живее Съветът!

Комисията по човешките права към ООН проведе последното си заседание. След шест десетилетия работа, тя ще бъде разпусната и заменена от новия Съвет по човешките права. Коментар на Йоахим Шуберт.

В повече от 70 страни на света се използват изтезания

В повече от 70 страни на света се използват изтезания

Краят на Комисията беше странно незрелищен, нещо като погребение трета класа. Няколко речи и няколко думи за историческите заслуги, за да падне малко по-късно и прощалната завеса. Финал, който ни кара да се замислим над въпроса: Какво беше толкова лошо, та се наложи този орган да бъде разпуснат след 60 годишно съществуване?

През последните години на работата на Комисията в Женева, ситуацията беше наистина по-скоро траурна. Комисията отдавна не беше в състояние да върши истинска работа. Вместо защита на измъчвани и безправни хора, на преден план бяха застанали почти изцяло политическите сметки и игрички. Нерядко се случваше, нещата да се мерят с двоен аршин. Онези, които са мощни или имат мощни съюзници, нямаше защо да се опасяват от санкции. Всичко това обезсмисляше успехите, постигнати предни години – например при формулрането на общовалидни стандарти за спазването на човешките права. Отговорност за това носеха както онези, които пренебрегваха решенията на Комисията, така и онези, които я защитаваха. В първия случай ставаше дума за държави, които и сами нарушават човешките права и които окупирайки местата в Комисията взаимно се подкрепяха. Отбраната срещу тези страни пък ставаше все по-зле организирана. САЩ – едно време основен защитник на човешките права – загубиха във войната срещу тероризма голяма част от имиджа и доверието с което се ползваха, с което и сами нанесоха големи вреди. ЕС беше прекалено слаб, защото беше принуден да търси най-малкия общ знаменател.

Разбираемо е, че тази комисия се разпуска и заменя с нов орган. Само че твърде прибързаният начин, по който става това - крие опасности. Например илюзията, че с разпускането на старата Комисия и създаването на Новия Съвет работата на практика вече е свършена. Тъкмо това обаче не е вярно. Устройството на Съвета е по-добро и по-стабилно отколкото това на Комисията, например избирането на представители на страни, които нарушават човешките права е значително затруднено. Предвидено е също така да се проверяват всички страни-членки, с което се дава възможност да се предотвратят упреците за едностранчивост в работата. Само че : Съветът далеч не е така силен, както беше предвидено първоначално.

Същата злополучна коалиция от противници и защитници на човешките права се погрижи за това, половината от гласовете в Общото събрание на ООН да са достатъчни за избора на една държава в новия Съвет. Първоначално беше предвидено, това да става с две трети от гласовете. Това пък означава, че и в новият орган ще има страни, които не зачитат човешките права. Запазва се и регионалният принцип на представителство, който крие опасността от създаването на блокове. Някои от важните механизми, които бяха замислени първоначално – като въвеждането на специален докладчик – ще бъдат обсъждани отново.

За да може Новият Съвет по човешките права, независимо от някои слабости, да изпълни поръчението си, има нужда от истинска политическа воля и самокритичен ангажимент на онези, които смятат да защитават каузата на човешките права. Само по този начин могат да бъдат разчупени старите фронтови линии. Освен това проблемите на човешките права трябва да получат по-голямо зачитане в международната политика. Върховната комисарка за човешките права Луиз Арбур с право настоява за създаването на “нова култура” в тази област.

Начинът , по който беше разпусната старата комисия и създаден новият Съвет обаче, буди съмнения, дали наистина са били отчетени поуките от историята. Комисията е мъртва, Новият Съвет обаче все още не функционира.