1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Коментир за проблемите предизвикани от растежа на световното население

Десет години след конференцията за населението и развитието в Кайро политици и демографи правят първата равносметка. Човечеството продължава да расте – преди пет години беше премината бариерата от 6 милиарда души, а след 10 години ще бъдат достигнати 7 милиарда. Населението обаче е разпределено крайно неравномерно. Хайнрих Бергщресер коментира:

Изтече така да се каже първото полувреме на приетата преди десет години 20-годишна програма за ограничаване на световното население, която беше приета от почти всички държави по света. Макар че в политическото ежедневие период от десет години изглежда доста дълъг по отношение на измененията в навиците на хората, той не е повече от един миг.

Генералният секретар на ООН Кофи Анан и директорката на фонда за световното население Торая Ахмед Обаид говорят за напредък в планирането на семейството и за видимо укрепване на положението на жените. Само че този напредък се измерва с милиметри и заплашва да се изпари по отношение на общото увеличение на световното население. Както и преди има милиони нежелани бременности и опасни за живота аборти, въобще да не говорим за смъртността при раждания сред младите жени и момичета.

Оправдана е препоръката на Комисията за човешките права на ООН за право на противозачатъчни средства и комисията вече е въздигнало това право в едно от човешките права. Въпреки това с това право не бива да се прекалява, защото то се разминава със същината на проблема, тъй като сексуалността и предпазването от забременяване не се влияят от наредби. Те се влияят от променено отношение, което признава не само човешкото достойнство, но особено и достойнството на жената като решаващ субект за размножаването.

За целта е необходим нов тип човек, който да си прави изводи от тясната взаимовръзка между растежа на броя на населението на Земята, развитието и свободата. Този тип човек се създава само в града – независимо дали големия или свръх-големия, където изключителната подялба на труда създава модерния човек, гражданина, който се стреми към свободата, също така и към свободата да създава деца. Същевременно обаче пространствените ограничения на града създават структури, които унищожават системата на големите семейства и оформят моделите на поведение. Естествено не бива да се прикрива, че градът има и една тъмна, престъпна и експлоататорска страна. Това е неизбежно, но приемливо, защото градът променя дълго съществуващи навици, начинът на хранене, на пиене, на любов и на мислене.

Продължава тенденцията към големите и свръхголемите градове на планетата и с това развитието на този нов тип човек, който в перспектива ще се еманципира от преставите на селското население. Насоката съществува и след няколко десетилетия по пътя на урбанизацията ще се стигне до едно равновесие сред населението и по този начин до опазване на прирордните ресурси.