1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Коментар от кореспондента на Дойче Веле във Вашингтон Даниел Шешкевиц за

"Поуките от развенчания мит за иракскитеоръжия за масово унищожение и въпросът за доверието"

В Ирак няма оръжия за масово унищожение, макар и досега също така да няма официално признание за това от страна на правителството на Буш. Седем месеца след нахлуването на амери- канците в Багдад се множат признаците, че издирването бешенапразно. А президентът Джордж Уокър Буш само свива рамене. Дали със или без оръжия за масово поразяване, та нали Америка освободи Ирак, а по този начин и света от един отвратителен диктатор, който сега е на сигурно място за решетките, а само това е важното.
Сопред актуалните допитвания до общественото мнение Буш като че ли има право - рейтингът му отново достига старите рекорди и 60 на сто от гражданите в САЩ оценяват политиката му за борба срещу тероризма като добра. Дори съперниците му демократи, които според демоскопските анкети изостават далеч зад титуляра, се преориентираха към икономически теми, които до ноемврийския вот ще доминират в конфликта над отслабващия интерес към Ирак.
Въпреки това измамния маньовър с оръжията за масово унищожение е тема, която отново ще застигне САЩ. Ако не по време на това правителство, то през мандата на следващото. А още по-точно: тогава, когато започне да се очертава следващият въоръжен конфликт и отново възникне въпросът за съюзниците. Кой тогава още ще вярва на САЩ и ще проявява готовност даги следва? Който и да е тогава в Белия дом, ще срещне трудности при убеждаването на съюзниците. Да не говорим пък изобщо за световната общественост, която гледа на Америка по-критично отколкото когато и да било преди. Тайните служби ли бяха причина за провала, или пък тези служби станаха жертва на натиска от страна на Пентагона и политиката? Не са малко аргументите в полза на тази теза. ала дори и само да са отстъпили, това не опростява позициите им. В бъдеще и американските конгресмени вече няма безропотно да приемат от тайните служби всяка поднесена им информация, още по-малко пък, кагота тази информация може да се използва като основание за започване на военни действия.
С политиката си в Ирак правителството на САЩ проигра многодоверие и в дългосрочна перспектива само си направи лоша услуга. Противниците на войната като Германия или Франция могат да се чувстват уттвърдени макари със закъснение.
Бъдещата оценка на рисковете за сигурността обаче не става от това по-лесна. Обменът на информация между приятелските тайни служби ще се превърне в необходима съставна част от международното сътрудничество, а в ерата на глобалната борбасрещу тероризма - повече отколкото когато и да било преди. ала преценката на тази информация не бива да превръща в играчка на политическите интереси. За да се избегне това, международната общност би трябвало да настоява, към ООН да бъде сформиран перманентен орган, действащ като монитор за международните рискове по отношение на сигурността. Например приразпространението на оръжие. Само така в бъдеще ще може да има надежедн фундамент за правилната оценка на заплахите.