1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Коментар за събитията в Грузия

Заплашена ли е Грузия след “революцията на розите” отново от гражданска война? В конфликта решаваща роля играе Москва. Коментар от Бернд Йохан:

Предизборен плакат на Саакашвили

Предизборен плакат на Саакашвили

Едва преди 100 дни новият грузински президент Михаил Саакашвили встъпи в длъжност, а ето, че сега е изправен пред сериозно изпитание във връзка с отцепническия южен регион Аджария край турската граница, което би могло да прерастне във война. Саакашвили и неговите привърженици след т.н. ”революция на розите” поеха властта в кавказката република по мирен път. Президентът обеща на гражданите ново политическо начало и икономически подобрения. Ето защо той получи и убедително мнозинство на изборите. Сега обаче Трузия отново е изправена на ръба на въоръжения конфликт, сякаш през последните години не бе пролята достатъчно кръв!

Лидерите в размирните грузински провинции Абхазия, Южна Осетия и Аджария отказват да следват Тбилиси, при това от години насам и с подкрепата на Москва, откъдето винаги се е предприемал опита, вътрешната нестабилност на Грузия да се използва за собствените цели. Германският външен министър Йошка Фишер по време на визитата си в южен Кавказ миналия месец призова към разрешаване на конфликтите в региона. В това число и в Грузия, но всичко беше напразно, защото един от конфликтите ескалира отново: Аслан Абашидзе, авторитарният лидер в Аджария, нареди да бъдат взривени мостове към Грузия, наложи извънредно положение, затворени са училища и ВУЗ, мирно демонстриращи са разгонвани с палки.

Президентът на Грузия Саакашвили издигна ултимативното искане, Аджария да разоръжи милициите си и най-сетне да започне да превежда данъци в Тбилиси, като в противен случай Абашидзе щял да бъде свален. Ще бъде ли сега ”революциятна на розите” последвана от гражданска война? След войните през последните години хората в Грузия не копнеят зи нищо така, както копнеят за мир, стабилност, благоденствие. Един въоръжен конфликт би разрушил отново всички надежди в това направление. Т.е. налице са достатъчно причини за налагане на здравия разум. Аслан Абашидзе обаче е притиснат в ъгъла: ако се подчини на централното правителство в Тбилиси, то режимът му е застрашен и именно това прави положението в Грузия понастоящем така взривоопасно.

Решаваща за по-нататъшното развитие ще е политиката на Русия. Абашидзе досега беше стабилен на поста си, защото Москва беше на негова страна. Режимът му обаче е разклатен, както проличава от протестите на населението. Ще остане ли този път Русия встрани от конфликта? В аджария все още има разположени руски войски, чието вече договорено изтегляне са забавя от Москва. Към това се прибавя, че Грузия е важна транзитна страна за каспийския нефт. В пристанището на Батуми се товари нефт. Към това се прибавят и митническите постъпления на границата с Турция. Тбилиси и Батуми спорят за тези печалби от транзитната търговия. А и Русия се облагодетелства, когато нефтът поради нестабилното положение в Грузия се превозва през руски пристанища. С други думи в този кавказки конфликт роля играят и финнасови интереси. От Тбилиси и Батуми зависи, дали конфликтът ще продължи да ескалира. Ала без добра воля от страна на Москва няма да има разрешение на проблема.

Подобно съдържание