1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Коментар за срещата на Г-8

Днес в германския балтийски курот Хайлигендам започва срещата на върха на Г-8. Лидерите на “Голямата осморка” – седемте най-развити индустриални държави плюс Русия – се събират, за да обсъждат глобални теми като климатичните промени, икономическото сътрудничество и политиката на богатите спрямо бедните.

default

Щом на едно място се събират лидерите на страните, на които се дължи над 2/3 от световния социален продукт, половината от световната търговия и повече от три четвърти от помощите за развитие, защо тогава да няма смисъл от подобни срещи? Какво лошо има в това, лидерите на водещите страни да се съберат и да си поговорят откровено за икономическото положение в света, за възможните опасности и как да реагират на тях? А може би е грешно да се канят лидерите на африканските страни, за да бъдат изслушани, и така да бъдат разбрани техните грижи по-добре? А защо към този диалог да не бъдат привлечени и страните с бурно развиваща се икономика като Китай или Индия?

Вярно е, че малко повече близост до народа не би бил излишен. Такава близост обаче имаше както напр. на последната среща на върха в Германия – 1999 в Кьолн, когато тогавашният американски президент само трябваше да пресече улицата за да се озове от хотелската си стая в съседната бирария. Тогава обаче дойде 2001 година и Генуа, и първата жертва, а малко след това дойде и 11 септември.

Оттогава светът е друг, а заграждението – по-високи. Това обаче причина ли е, лидерите да не си говорят помежду си? Забравихме ли, че тъкмо на срещата на върха в Кьолн се стигна до значително опростяване на дълговете на бедните страни, и че продължават да се отпускат много средства за борба срещу болести като СПИН, малария и турбекулоза, за изкореняване на детските болести?

Със сигурност за 3 дни не може да се подобри светът. Но и Г-8 не работи само през тези 3 дни. Това е един продължителен процес от непрекъснати срещи на всички нива, по целия свят. И този формат не е заместител на световната организация ООН. Освен това по същата логика не би трябвало да има и Г-15, Г-20 или Г-77?

Впрочем – глобализацията не е изобретение на Г-8. Още през 1610 година с кораби в Амстердам пристига първият чай от Япония. Глобализацията не е феномен на нашето време. Ние обаче имаме възможност да я направляваме. И точно това искат да кажат участниците в протестните демонстрации, придружаващи срещите на Г-8. Да бъдат обвинявани осемте обаче за всички неправди по света, това би било твърде погрешно. И понеже глобализацията си няма свой офис или бюро, то в такова сега временно ще се превърне курорта Хайлигендам.

Затова не е достатъчно само да се обявиш против. Защото светът, в който днес живеем, не е само добро и лошо. Казано по друг начин – какъв ли би бил светът, ако го нямаше Г-8?

Така изглеждат аргументите “про” за срещата на Г-8. Има обаче и такива "против".

Ако не съществуваше групата на осемте, нямаше да има и среща на върха на Г-8. Всичко останало би изглеждало същото. В това по същество се изразява основната критика към Г-8.

Никой не може да забрани на държавните и правителствени ръководители да се срещат веднъж в годината. Техните страни произвеждат огромната част от световното благосъстояние. Но така също на тях в най-голяма степен се дължи замърсяването на природата. А от това произтичат отговорности с последствия не само за тях, а за целия свят. И това показват темите, които ще доминират дневния ред на срещата на върха в Хайлигендам. За резултатите не говорим.

Защото резултати няма, а срещата на върха в Кьолн преди 8 години бе единственото изключение от това правило. Да припомним, че тогава беше решене да бъдат опростени 2/3 от задълженията на една група от най-бедните държави в света. Оттогава винаги имаме само декларации с намерения, самоинсценировки, добри съвети, давани на трети и обещания, които по правило не се спазват. А това е прекалено малко за страни, които си дават сметка за отговорности, които носят в днешния глобализиран свят.

Това е причината, поради която и този път в Хайлигендам отново ще има хиляди протестиращи. Те искат да припомнят на държавните и правителствени ръководители, че между думите и делата им е зейнала огромна пропаст. И тук не издържа тезата, че протестите са погрешно адресирани към групата на осемте. Защото към кого точно би следвало да се обърнат демонстрантите, ако не към отговорните политически ръководители на техните държави?

Разбира се, че протестиращите знаят прекрасно, че осемте големи, които се събират в Хайлигендам, не могат да решат всичките проблеми на света. И въпреки това не е излишно да се събрат и да си говорят за тези проблеми. Но същината, смисълът на подобни форуми трябва да бъде търсен в онези неща, които зависят от тях, и които могат да бъдат решени от лидерите.

Вместо това веднъж годишно ставаме свидетели на опити за представянето на въздух под налягане за голям успех. Досега нищо не подсказва, че тази година в Халигендам ще бъде по-разлчино. За съжаление.