1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Коментар за приключилата руско-германска среща на върха

Независимо от показната хармония по много от въпросите не беше постигнато никакво сближаване на позициите.

default

Меркел указва на Путин правилната посока

Какво всъщност се случи на срещата на върха във Вийсбаден? Особено на фона на 2-дневните дебати на т.нар. “Петербургски диалог” се питаме: Какво точно означават тези помирителни нотки, заклинания за общи виждания и партньорство, при това на най-високо политическо ниво?

Вероятно трябва да приемем за прагматизъм това, че Ангела Меркел и Владимир Путин се грижат, между тях да цари атмосфера на доверие. От това обаче не бива да правим извода, че германско-руските отношения са като цяло добри и издържани в смисъла на взаимното доверие. Меркел и Путин изведоха като неподлежащи на никакво съмнение приоритетни въпроси теми като икономиката, търговията и иновационната политика. Трудните теми бяха отложени, но все пак остават в дневния ред – Иран, Косово, състоянието на демокрацията в Русия. Но и предварително беше ясно, че от срещата във Вийсбаден не може да се очаква прогрес по тези въпроси. И въпреки това е странно подозрително, че сериозни различия по така важни въпроси просто биват омаловажавани, подминавани, дори пренебрегвани.

За засилване на объркването допринесоха и слуховете за възможен атентат срещу Путин в Техеран и отлагането на посещението му в Иран, което трябваше да започне веднага след визитата му в Германия. Това също демонстрира липсата на откритост, на прозрачност по време на срещата на върха между Меркел и Путин. Любимият израз на германската канцлерка “стратегическо партньорство” отдавна вече е едно изтъркано и изпразнено от съдържание понятие. Не по-малко банално звучи и посланието на Путин, че никой не бива да се страхува от Русия.

Който следи дебата за гражданското общество, за германския и руския елит, който хвърли един поглед към сектора на медиите и изследванията на общественото мнение в Русия, той получава обаче една съвсем различна картина на случващото се: отношенията на Русия със Запада са силно разстроени, при това на много нива. Мнозина дори говорят вече за нова конфронтация, за конфликт на интересите и ценностите. Двете страни взаимно си отправят упреци, разменят си критики, атмосферата е отровена от студено раздразнение. На този фон е повече от разбираемо, че германската канцлерка няма да тръгне да налива още масло в огъня. Особено след като се знае, че нейният руски събеседник е известен майстор в дисциплините – укротяване и разкрасяване.

Русия се намира в предизборна обстановка, макар ликуващият победител от тези избори да е известен отдавна: Той ще се нарича Владимир Путин, който ще продължи да определя съдбините на голямата страна, макар и да не е съвсем ясно, под каква форма, в каква длъжност и по кой начин. При всички случаи запазването на властта е в неговия дневен ред. За постигането на тази цел той няма да се поколебае да прибегне до тъмни машинации. Затова всичките му уверения за спазването на конституцията, потвърдени вкл. на срещата във Вийсбаден, си остават само нищо незначещи думи.

Така или иначе, Путин остава събеседник на Меркел. И вероятно така трябва да си обясним, защо тя отдава такова голямо значение на сходствата във възгледите. Нали и занапред те трябва да продължат да говорят помежду си!

Накрая остава посланието, че основата е стабилна и че върху нея трябва да се гради. С други думи: повече спокойствие и по-малко раздразнение. Може и да се окаже, че това съвсем не е лошо, защото в крайна сметка желанието за промени в Русия изобщо не е отпаднало от дневния ред.