1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Коментар за президентските избори в Грузия от Уте Шефер

Грузия вече има нов президент. Ала заемането на висшия посте само първата стъпка към стабилизацията на страната. С голямо мнозинство грузинците избраха вчера лидера на опозициятаМихаил Саакашвили за свой държавен глава. Сега вече харизматичният оратор Саакашвили ще трябва да докаже, че е способен да прави и реална политика.

Задачите, които предстоят за решаване са гигантски: Саакашвили ще трябва да спечели обратно отцепилите се републики Абхазия, южна осетия и Аджария. Ще трябва да задвижи икономиката и да поведе борба срещу корупцията. При това той трябва даочаква сериозна съпротива от страна на традиционните, носещи отпечатъка на продължилото 13 години управление на Шеварднадзе силови структури. Голяма е и съпротивата в отцепилитесе региони. Така например Южна Осетия и северната република Абхазия изобщо не участваха в избора на новия президент, абойкотираха изборите, като същевременно отново подчертахастремежа си за присъединяване към руската федерация. Надали имаше възможност за по-ясен израз на противопоставянето срещу про-западните настроения на Саакашвили и неговите политически съратници. Ала и противоречащите външно-политически интереси ограничават възможностите за действие на Сакашвили. С основание новият грузински външен министър Тедо Джапаридзе изрази опасението, че в Грузия може да се стигне до сблъсък между САЩи Русия. Правителството на САЩ подпомогна от началото на 90-те години насам правителството в Тбилиси с над един милиард долара. От две години насам в страната се намират близо 200американски военни съветници. А през последните седмици американският посланик стори всичко, което беше по силите му, за да откаже автономната република Аджария от участие в бойкота на президентските избори. Русия следи американския ангажимент с подозрения, тъй като би желала да съхрани политическото и иокономическото си влияние и поради това вече ясно демонстрира неодобрението си към новото про-западано политическо ръководство в Тбилиси. Така например руските военни бази в Грузия сега все пак няма да бъдат разпуснати до 2004 год., както бе договорено между Москва и Тбилиси на срещата наавърха на ОССЕ в Истанбул преди 4 години, а щели да останат още 11 години в страната, бе оповесетено на преходната грузинска президентка Нино Бурджанадзе по време на визитата й в Москва в края на миналата година. Същевременно Москва подстрекава усилията за отцепване на регионите, като по този начинсъзнателно работи против новото политическо ръководство в Тбилиси. Южнокавказката държава с 5 милиона жители по този начин заплашва да се превърне в място за разиграване на конкурентниинтереси. В центъра е преди всичко завършването на нетотръбопровода от азърбайджанската столица Баку до турския град Чейхан, по който тръбопровод още от следващата година трябваше да се транспортира нефт от Каспийско море през Грузия доЧерно море. Вашингтон финансира строже на тръпровода с няколко милиарда долара. Да бъде сделката сполучлива, от това езанитересована и Грузия, тъй като фалиралата й национална икономика би придобила 63 милиона долара. Във външно-политическо отношение предизвикателствата за новия грузински президент остават старите: и Саакашвили трябвада търси равновесие между декларираната цел за западното обвързване на страната, като присъденияването на Грузия към НАТО и ЕС, и прагматичната дипломация спрямо Москва. С тази еквилибристика впрочем се провали вече Шеварднадзе. Във вътрешно-политически аспект Саакашвили ще успее да съхрани доверието в себе си, само ако предизвика икономическиподобрения. При това, колкото е възможно по-бързо и осезаемо за огромната маса сред населението. Шевардандзе позволистраната му да се превърне в просешки дом, докато той и съратниците му богатееха. Отбелязаният лек икономически растеж в размер на 3,8 % за миналата година не е нищо повече от начало. По-важен за вътрешно-политическата стабилност на Грузия ще е въпросът: какво ще усетят от това грузинските граждани? ГРажданската война в Грузия все още не е далечно минало. Когато Шевардандзе дойде на власт през 1992 год., сградите в столицата Тбилиси бяха тежко пострадали от обстрел, до ден днешен хиляди бежанци от Абхазия живеят в хотел-небостъргач вТбилиси. Опасността, подобна ситуация да се повтори, е висока. Рисковете за новоизбрания президент - също, като се имат предвид Херкулесовите задачи, които грузинската държава трябва бързо да решава за политическото и икономическо преобразяване на страната. Това е известно и на новоизбрания президент, който предупреди за опасността от опити за политически преврат. В това отношение изборът на нов президент само по себене променя кой знае какво.