1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Коментар за посещението на папата в Турция

Посещението на папа Бенедикт 16-ти в Турция премина мирно и дори с успех, въпреки съмненията от Ватикана и заплахите от страна на някои сили в Турция. Коментар от Карола Хосфелд.

Папата в синята джамия

Папата в синята джамия

Посещението в Турция беше първото външнополитическо изпитанание за папата. Повод за визитата и същевременно нейна кулминация беше екуменическата служба с източноправославния патриарх Вартоломей.

Дипломатическата криза през последните три месеца обаче, предизвикана от оспорваната реч на Бенедикт 16-ти през септември в Регенсбург, хвърляше сянката си върху посещението. И макар папата оттогава насам непрекъснато да показва, че цени исляма, мюсюлманите следяха много внимателно, дали той все пак няма да изпусне някоя критична дума спрямо религията им.

Този път обаче интелектуалецът Бенедикт 16-ти, на когото сякаш повече пасва ролята на професор, отколкото на наместник на Свети Петър, беше изключително предпазлив. Ето защо той издържа политическото и религиозно изпитание. Нещо повече: що се отнася до диалога между религиите, това посещение допринесе за прибилжаването на християнството до исляма.

Бенедикт 16-ти е вторият папа в историята на католическата църква, посетил джамия. Той не само влезе в Синята джамия в Истамбул, но и постоя почтително няколко минути в нишата за молитви. Така се повлияха символични картини, които ще останат задълго в съзнанието на хората. Папата демонстрира и изключителен дипломатически такт. По време на срещата си с турския премиер Реджеп Ердоган той покри големия кръст, който винаги носи на шията си, а след посещението си в мавзолея на Ататюрк, той описа впечатленията си в книгата за гости, използвайки цитат от основателя на турската република.

Думите на Бенедикт 16-ти бяха изпълнени с желание за помирение. Те бяха напълно в духа на търсения диалог и взамино разбирателство между християнството исляма. Папата нарече Турция място за срещи на културите и религиите, мост между Европа и Азия. Според наблюдатели с това папата искал да подчертае особената роля на турския ислям като мост към мюсюлманските държави в арабския свят.

Кулминация във визитата беше срещата на папата с вселенския патриарх Вартоломей. Бенедикт 16 –ти винаги е подчертавал, че за него екуменията означава най-вече единение с източното православие, с него католическата църква има много повече общи моменти отколкото с протестанството. Към това се прибавя и фактът, че с примането на България и Румъния в ЕС ще има 40 милиона източноправославни. А това е още една причмина за интензивиране на диалога между двете църкви.

Само че единението не идва така бързо след хилядолетно рлазделение. Общата декларация на папата и вселенксия патриарх се ограници до изброяване на намеренията им. Основният тон беше: ще се опитаме да премахнем разделението на църквите. Привестваме европейския процес на единение и ще работим заедно за налагането на християнските ценности в Европа, т.е. за човешки права, свобода на религията и защита на малцинствата.

За екуменията, т.е. за обедиеноите на християнските църкви, щеше да има повече полза, ако папата се беше срещнал с руския патриарх Алексей. Тази цел впрочем преследва не само Бенедикт 16-ти. Към същото се стремеше и предшественика му папа Йоан Павел Втория. За съжаление напразно. И ако сега, срещата на Бенедикт 16-ти с вселенския патриарх все пак се окаже подготовка за среща с главата на руската православна църква, то това ще бъде значително достижение на сегашния папа в процеса на обединение на християнските църкви.

Без съмнение това единение е твърде далеч, но визитата на Бенедикт 16-ти в Турция беше значителна крачка напред в тази насока, също както и в изключително важния диалог с исляма.

Подобно съдържание