1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Коментар за политиката на доходите в Германия

Докато тарифните преговори в най-големия икономически отрасъл в Германия, металообработващата и електропромишлеността постепенно навлизат в гореща фаза, то положението с доходите се влошава. През последните години има сериозно нарастване на доходите на предприемачите и хората от управителните съвети на големите компании. В същото време е намаляла покупателната способност на огромната част от обикнов

Шефът на Дойче банк Йозеф Акерман е човекът с най-висок доход в Германия през 2006

Шефът на "Дойче банк" Йозеф Акерман е човекът с най-висок доход в Германия през 2006

ените работници и служители. Коментар на Карл Завадски.

Това е в състояние да нагорещи до червено страстите на преговорите за тарифните ставки в Германия – шефовете си пълнят джобовете, и въпреки рекордните печалби говорят пред работниците за необходимостта от сдържаност. И в случая обаче въобще не става въпрос за завист, а за нарастващо несъответствие в сферата на доходите, и ако нещата продължат по този начин, това ще доведе до конфликти. Богатите стават все по-богати, хората със средни доходи тъпчат на едно място в най-добрия случай, а бедните стават още по-бедни. В същото време германската икономика се развива толкова добре, колкото рядко преди това. През последните няколко трудни за икономиката години огромната част от заетите се оказаха с намалена покупателна способност, и трябваше да приемат да работят при по-неизгодни условия, само и само за да запазят работното си място. Това обаче не важи за предприемачите, чийто доходи дори и в тежките години на стагнация и криза нарастваха. През миналата година ръстът на доходите им се равнява на 7 %. Същото се отнася и за ръководителите от втори ешелон в листваните на борсата големи компании.

Публикуваните за първи път данни за доходите на шефовете в големите акционерни дружества е само допълнителна причина, на тарифните преговори за тази година работниците и синдикатите да престанат да се държат скромно. Защото всеки взема, колкото може да вземе. Само че досега доходите на началниците бяха обвити в мъгла. От тази година те са публични, а от справката става ясно, че шефът на “Дойче банк” Йозеф Акерман запазва първото си място. През миналата година неговият доход се е равнявал на 13.6 млн. евро, което представлява 11 % увеличение за 1 година. Следващите места се заемат от Хари Рьолс от енергийния гигант “РВЕ”, Волфганг Райцле от концерна “Линде”, Дийтер Цече от “Даймлер-Крайслер”. Последен в класацията на хората с големи заплати е шефът на най-големия европейски туристически оператор “ТУИ” Михаел Френцел, който през миналата година е заработил едва 2.6 млн. евро.

През последните 10 години заплатите на шефовете на управителните съвети на 30-те водещи акционерни дружества в Германия са се утроили, като на човек се падат средно по около 5 млн. евро годишен доход. Само през 2006 година увеличението е било между 15 и 20 процента. За такъв ръст на доходите обикновените работници и служители могат само да мечтаят. От 2000 година до днес частта от общия обем доходи в Германия, която се пада на работниците и служителите, е намаляла от 72 на 66 %, докато в същото време със същия размер се е увеличила частта, която се пада на работодателите.

Това означава, че предложението на работодателите от металообработващата и електропромишлеността за 3 % увеличение на заплатите е незадоволително. Особено ако вземем предвид подобрената конюнктура в страната и увеличените печалби, които пък от своя страна дърпат цените нагоре. Миналия месец инфлацията е била малко под 2 %. На този фон най-разумното е, работодателите да се съгласят, работниците да участват в разпределението на печалбата. Така те биха се превърнали в част от успеха или неуспеха на фирмата. Те обаче биха могли да продължат да се държат повече от скромно на тарифните преговори, и в крайна сметка да се окажат истинските губещи в битката за разпределението на доходите.

Подобно съдържание