1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Коментар за новата афганистанска конституция

Още преди близо 40 години тогавашният крал на Афганистан предложи една конституция, която в основни линий напомня благословената от Лоя Джирга или великото народно събрание след триседмични на моменти доста напрегнати дебати. Остава да се надяваме, че сега ще бъде постигнато това, което още на времето трябваше да стане, а именно страната в Хиндукуш да се приобщи към света, без при това да трябва да се откаже от самоличността си. Афганистан ще остане ислямска република, но с редица модификации, така че да няма опасност от връщане към ерата на талибаните. Който е очаквал повече не е отчел реалността в Афганистан и е игнорирал необходимосттта, че тази страна сама трябва да се самооткрие в едно по-добро бъдеще и че това не може да й се диктува отвън. По време на съветската окупация това не стана. Няма да стане и сега, когато СЩ поне зад кулисите упражняват властта в Афганистан. Две години след падането на талибаните одобрението на делегатите, защото то не беше гласуване, даде зелена улица. Няма място за прибързан оптимизъм, защото много от намеренията са само на хартия и тепърва трябва да бъдат изпробвани и доказани в суровата действителност. Например равноправието на жените. В широки слоеве на афганистанското общество то е фикция и да се измени това състояние е необходимо повече от един параграф в конституцията. Напредък е фактът, че неравноправието повече не е официална политика като по времето на талибаните. До пълно равноправие на мъжете и жените все още има дълъг път. Веднага за приложението на конституцията ще се окаже опасна пречка факта, че се подчертава не толкова единството, колкото разнообразието на афганите. Така например освен Дари и Пашту, които досега бяха двата официални езика, вече са признати и други. От това печелят узбеки и тюркменци, но така се укрепват претенциите към властта на съответните регионални главатари. А те винаги са били пречка по пътя към единна държава с добре функциониращо централно правителство. Още известно време Афганистан ще остане далеч от тази идеал. Може би защото винаги е било така, но с положителност защото конституцията не се опита да сложи край на досегашното положение и защото държавата все още не е умиротворена. Само с една конституция няма да бъде прогонен призрака на талибаните. Затова е необходимо силно централно правителство. Първо обаче трябва да бъде избран президент. Няма никакво съмнение, че той ще бъде Хамид Карзай. Дали това е демократично? С положителност не в западния смисъл на понятието, но все пак напредък. Наскоро британски познавач на региона посочи, че държавите от близкия изток не могат направо да преминат към демокрация. Те се нуждаят като междинно стъпало от господството на един "добър автократ". С малко късмет Афганистан сега достигна това стъпало.