1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Коментар за годишната от намесата на Нато в Косово

На 24 март 1999 година малко преди 20 часа Нато започна бомбардировките над военни обекти в Сърбия. Целта беше да се наложи изпълнение на изискването на Нато за прекратяване на насилието в Косово. Тогавашният белградски властник Слободан Милошевич до последно отказваше да изпълни изискванията. Легитимността на военната интервенция и до днес се разисква на някои места. Андрей Смодиш коментира:

Германците имат една пословица - по-добро ужасен край, отколкото безкраен ужас. Тя най-добре описва положението в Косово преди пет години.
Правилно беше решението на Нато и ЕС да се сложи край на сръбската политика на война и подтисничество. Решението беше правилно тогава и изглежда също така и днес след събитията станали през тези пет години.
Политически решението беше ясно и трябваше да се вземе отдавна. ООН с редица резолюции напразно настояваше пред сръбското ръководство да прекрати военните си операции в Косово, да допусне завръщането на бежанците и да върне автономията на провинцията. Нато и ЕС се позоваха на тези резолюции.
За разлика от Садам Хюсеин в Ирак Милошевич до последно отказваше да изпълни изискванията на Съвета за сигурност. Затова и пак за разлика от Ирак причините за войната не бяха измислени - сръбските военни нападения, бежанците, достигнали междувременно 460 хиляди, липсата на преговори за автономия, всичко това беше безспорна реалност.
79 дни след началото на войната имаше резултат - Милошевич се подчини на изискванията на Съвета за сигурност, ООН реши с помощта на Нато да наложи автономията на Косово и бомбардировките бяха преустановени.Резултатът беше видим, защото още същия ден - 10 юни 1999 година беше приет Пактът за стабилност на Балканите на голямата конференция на външните министри в Кьолн.
Имаше и други положителни резултати.
Ръководната позиция на Милошевич за пръв път беше решително поставена под въпрос. Година по-късно той загуби изборите. Така можеше да започне демократичното развитие на Сърбия.
Освен това бежанците от Косово, вече достигнали 800 хиляди, можеха да се върнат и косовските албанци за пръв път от години заживяха без страх.
За съжаление сърбите платиха висока цена за упоритото поведение на ръководството си. При бомбардировките загинаха цивилни граждани, икономическите щети бяха големи.
Непосредствено след края на нападенията над 200 хиляди сърби, но също така и роми, и други не-албанци, бяха прогонени от Косово.
И досега все още сред косовските албанци има силен национализъм, както си пролича миналата седмица.
Дали обаче поради негативните си страни военната операция на Нато беше грешка или пък на Балканите би могло да има справедливо развитие и без интервенцията? Какво щеше да стане ако не бяха проведени бомбардировките? Вероятно сега един милион косовски албанци щяха да живеят в бежански лагери в Албания и Македония. Милошевич щеше още да е президент в Белград, а не подсъдим в Хага. В Косово все още щеше да има партизанска война и може би щяхме вече да сме преживели и война в Македония. Това е ужасен сценарий, който никой не може насериозно да желае.
Резултатът е ясен. Решението на Нато и ЕС за военна намеса беше тежко и сурово, но предотврати по-големи страдания. Решението беше правилно.