1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Коментар за африканската обиколка на Ангела Меркел

Във всички свои разговори тя постави акцента върху значението и нарасналата роля на Африка в германската външна политика.

default

Германската канцлерка на гости на Нелсън Мандела

Кадрите бяха добре подбрани: групичка красиви африкански деца от Етиопия, превърнала се в нарицателно за бедността на африканския континент; от Южна Африка - емоционално ръкостискане с легендата Нелсън Мандела, който като никой друг така усърдно се застъпва за еманципацията и демократизирането на черния континент; и накрая – на гости при африканската супердама – президентката на Либерия Елен Джонсън Сирлийф, която се е заела бързо и енергично да освободи страната си от тежкото наследство на Гражданската война.

Външната политика обаче не се гради само на символи и картини. Много по-важно в първата подобна обиколка на канцлерката Меркел бе застъпничеството на Германия за ролята на африканските държави, но не само по време на самата обиколка, но и преди това – на срещата на Г8 в Хайлигендам, на която тя си заслужи определението адвокат на африканските страни. Да не забравяме и ролята на Германия като председателка на ЕС за свикването на предстоящата сега през декември среща на върха ЕС-Африка. Да добавим, че това ще бъде първата подобна среща в този формат от 7 години насам!

Тези 7 години показват, каква празнина зее между европейците и техните съседни – африканците. Все още напълно отчаяно европейски политици се мъчат да намерят отговорите на въпросите, свързани с тежките проблеми на Африка. Всеки за себе си търси свой ключ, който да пасва на вратите на всички африкански страни, един вид единна формула, една обща стратегия за цяла Африка.

Такъв ключ обаче не съществува. И нито Африканският съюз, а още по-малко отделни инициативи като сътрудничеството в областта на политиката могат да намерят този ключ. За да бъдат постигнати развитие, мир и стабилност във всичките 48 страни от Африка южно от Сахара трябва да бъдат намерени 48 различни политици. Докато продължава да има държани, които разчитат изключително само на помощите за развитие, ще има и други, за които по-важно е да бъдат развивани икономическите отношения.

На толкова много различия Европа трябва да реагира с единни действия. Тя трябва да формулира общите интереси и да е в състояние да ги защитава. И точно в това е един от проблемите – защото сега всеки действа самосиндикално. Така напр. френският президент Саркози пристига във франкофонска Африка начело на голяма бизнес-делегация, Великобритания пък се стреми да поддържа близки отношения с бившите си африкански колонии и т.н. можем дори да кажем, че именно по отношение на Африка е най-видна липсата на обща европейска външна политика. По отношение на африканския континент всеки се води от собствения си интерес и своите лични контакти. Критиците на този вид политика с право определят това поведение като постколониална политика на интересите.

По този начин обаче Европа ще продължи да губи почва в съревнованието с Китай, а Африка ще продължи да бъде големият губещ, независимо от това, какви помощи за развитие ще продължи да получава.

Това е разбрала отлично и германската канцлерка, която се е заела да придаде по-голяма тежест на африканското направление в европейската външна политика. И в тази си роля на германия сигурно и е по-лесно от други страни, които имат интереси на африканския континент. Срещата на върха през декември ще покаже, дали Меркел е успяла да убеди в това своите европейски партньори.

Подобно съдържание