1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Коментарните теми в германската преса

Започвам с цитат от Ханделсблат: В Люксембург конституцията бе одобрена с ясно мнозинство, Юнкер може да продължи да управлява. За изтощения мосьо Европа след провалената среща на върха на Европейския съюз през юни този резултат идва тъкмо навреме. В крайна сметка именно по време на тази среща под егидата на Юнкер се разрази борбата за надмощие между Великобритания от една страна, и Германия и Франция – от друга. Юнкер застана на германско-френските позиции. И ако сега бе загубил у дома си, триумфът на Тони Блеър щеше да бъде перфектен. Конституцията щеше да бъде окончателно снета от дневния ред, проектът за политическа Европа щеше да бъде погребан. Само че борбата за надмощие продължава и люксембургското “да” означава в най-добрия случай пауза за поемането на дъх. Все пак оспорваната конституция отново получи известен подем. Което, обаче, не променя нищо от диагнозата, че Европа се намира в тежка политическа криза.

По същия повод Кьолнер Щад Анцайгер пише – с казаното от люксембургците “да” европейският конституционен договор не може да се смята за спасен. Но така той получава подтик и нов шанс. Люксембург доказа, че има разумен смисъл в продължаването на процеса на ратификацията на договора. Ако в края му одобрението преобладава, ще е по-лесно да се спаси същността на конституцията. При което и отхвърлянето може да се трансформира в одобрение.

Меркише Оберцайтунг акцентира върху факта, че люксембургците са се решили на това да не допуснат още едно поражение за европейската конституция. Значителният плебисцит на малкия народ може да означава повече надежда от гледна точка на голямата европейска криза, макар да не е същинският път за спасяването на оспорвания договор. Тъй като от една страна обичаният премиер Жан-Клод Юнкер постави на карта цялата си кариера, заплашвайки с оставка в случай на отхвърляне. От друга страна тежестта на предпоследната по големина държава в Европа въпреки целия европейски ентусиазъм и статута на страна-основателка на Европейския съюз, е доста ограничена в общността въпреки всичко. И това не променя нищо по отношение на неизвестното бъдеще на договора.

Продължавам с коментари, предизвикани от решенията на проведения вчера партиен конгрес на Зелената партия. Както отбелязва Бадише Нойесте Нахрихтен – в Берлин при учудващо спокойствие партията се опита да направи едно, без да изоставя другото – по време на предизборната борба все още да се явява като способна да управлява, подготвяйки се същевременно за евентуалната си опозиционна роля. За разлика от трайно депресираната Социалдемократическа партия, Зелените се приспособиха учудващо бързо към ситуацията. На фона на целия яд от самостоятелните ходове на Шрьодер, Зелените изглеждат по-будни, по-сериозни в намеренията си и по-единни от всякога.

Зелените не искаха края на тази коалиция и не са го търсили – пише Кьолнише Рундшау. За тях червено-зеленият съюз бе много по на сърце, отколкото за социалдемократите. Затова и капитулацията на Шрьодер засегна зелените толкова дълбоко. Същевременно личи, че в средите на екологическата партия паника не се е възцарила. След поражението на изборите във федералната провинция Северен Рейн-Вестфалия и провала на федералното правителство пред очите, партията избягна провокациите и разплатите. Вероятно зелените реагират толкова хладнокръвно заради това, че може би с голямото разочарование се смесва и значително облекчение. В желания от зелените съюз със социалдемократите междувременно се събраха много неприятни чувства.