1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Колин Пауъл напуска американският кабинет.

Кой ще го замести - засега не е се знае със сигурност. Спрягат се имената на съветничката по въпросите на националната сигурност Кондолийза Райс и на посланика в ООН Джон Данфорт.

default

Оставката на Пауъл не е единствената в кабинета на Буш, и не е изненадваща. От седмици насам вече се носеха слухове. И въпреки всичко тя е шок - поне за онези американци, за които Колин Пауъл беше гласът на разума в правителството на Буш и противовес на соколите около Доналд Рамсфелд. Оставката на Пауъл е и шок за мнозина негови биши колеги от министерството на отбраната, които също като бившия началник на генералния щаб Пауъл не бяха съгласни и не са съгласни с начина, по който се ръководи иракската война.

Все пак Пауъл - един от победителите на първата война от Залива, формулира доктрината, която по-късно беше наречена на неговото име и според която американски войници би следвало да се изпращат на война само в случай, че няма никакви съмнения по отношение на националния интерес и - което е още по-важно - само когато има планове за времето след по военната победа.

Този път обаче - очевидно е имало сериозни съмнения и у самия Пауъл, макар че той никога не призна това- дали войната обслужва американските национални интереси. Имаше сериозни и тежки грешки, по отношение на реакциите ,очаквани от иракското население, както и по отношение на времето след Садам Хюсеин. Според информациите - по всичките тези въпроси Пауъл винаги е изпадал в противоречие със хардлайнерите в кабинета като вицепрезидента Чейни, министъра на отбраната Рамсфелд и неговия заместник Улфовиц, срещу които не е успявал да се наложи успешно.

Липсата на надежда очевидно постепенно се е увеличавала, докато се стигне до сегашната явна капитулация. Нещо, което той никога не би направил във времето, когато беше генерал. На всичкото отгоре той беше и тежко бламиран, след като стана ясно, че драматичния му призив към Съвета за сигурност по повод опасността от иракските оръжия за масово поразяване , е бил грешка с фатални последствия. Какво изобщо го задържа още на поста му - се питаха мнозина наблюдатели във Вашингтон. Един от възможните отговори беше : лоялността му към президента. Лоялност до време - както сатан ясно сега. Според собствените изявления на Пауъл през последните седмици той многократно е разговарял с Дж. Буш,по време на които разговори със сигурност е ставало дума и за оттеглянето му от поста.

Сега Буш е изправен пред избор: може ли да си позволи отново да има външно министерство, което да остави и без друго напрегнатите отношения с приятели като Франция и Германия да достигнат точката на зъмръзване? Или пък Буш ще се почувства освободен от оставката на Пауъл и ще внесе своя курс и сред традиционно умерените дипбломати от Външното министерство. Имената, които сега се споменават като наследници на Пауъл говорят по-скоро за твърда линия. Кондолийза Райс - верната сътрудничка на Буш и негова съветничка по въпросите на сигурността може да стане нова външна министъркса, както и Джон Данфорт - бивш силно консервативен републикански сенатор и любимец на религиозната десница и доскорошен посланик в ООН. Който и да е от двамата - те няма да могат да заместят уважавания в чужбина и осмелявал се поне отвреме на време на някоя критика във Вашингтон Пауъл - а без него - в американската система на властта липсва един много важен предпазен бушон.

Подобно съдържание