1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

"Колекцията Гугенхайм" в Бон

В рубриката "Призма" Бисерка Рачева представя гостуващата от 21 юли в Бон колекция на музея Гугенхайм.

default

Ако искате да си спестите полета до Ню Йорк или Лас Вегас, обърнете поглед към Бон – горе-долу така гласят рекламните оферти, които от месеци напред внушават сензация за културния турист. Със или без изгоден туристически пакет, включващ входния билет, посетителите на изложбата в голямата федерална изложбена зала в Бон положително ще достигнат рекорден брой, пък и самата тя едва ли се нуждае от предварителна реклама. Нюйоркската колекция на музея Гугенхайм е между най-известните в света. Подготовката за гостуването й започна още преди година и след дълго очакване от 21 юни “Колекцията Гугенхайм” може да се види в Бон с редица от най-ценните й експонати. На нея и забележителната й история ще спра вниманието ви днес, уважаеми слушатели.

“Колекцията на Гугенхайм е много лична, казва германският ръководител на изложбения проект Кай Хаймер. Това не е колекция от типа “справочник по история на изкуството”. Подборът е субективен, съсредоточен върху творчеството на няколко художници.”

Експозицията в Бон включва няколко монографични секции, между които тези на Пабло Пикасо, Василий Кандински, Робърт Раушенберг, Ричард Сера. Същевременно е проследена структурата на възникване на колекцията; неслучайно една от секциите обхваща, например, “Колекцията Пеги Гугенхайм”. Индустриалецът Соломон Гугенхайм слага началото на своята сбирка през 30-те години на 20 век. Подтикът идва от германската художничка баронеса Хила фон Ребай, която насърчава колекционерската му страст и осъществява идеята за център на абстрактното изкуство. Консултанти на амбициозната кураторка са Василий Кандински, Ото Небел и Рудолф Бауер. Колекцията постепенно се разраства чрез дарения и закупуване на други частни колекции, между които тази на Танхаузер с произведения на импресионизма и постимпресионизма; през 1969 г. Пеги Гугенхайм завещава на фондацията колекцията си от творби на сюрреализма и абстракционизма, заедно с дома и галерията си, помещаващи се в палата Леони във Венеция. Така индивидуалният подбор на няколко големи частни колекционери слага отпечатък върху тази изключителна галерия на класическия модернизъм от края на 19 и началото на 20 век.

През 1943 г. Франк Лойд Райд разработва проект за нова музейна сграда, за строежа на която фондацията “Гугенхайм” закупува парцел на Пето авеню. Самата сграда с прочутата спираловидна галерия на Райд е построена близо петнадесет години по-късно. За откриването й през 1959 г. Пеги Гугенхайм пише в спомените си следното:

“Музеят прилича на огромен гараж, издигнат на твърде тесен за измеренията му терен и донякъде сякаш задушен от съседните сгради. Щеше да изглежда по-добре, ако се издигаше на някой хълм. Около централното пространство змиеобразно се извива галерията на Райд.”

Доста сдържана оценка за архитектурния комплекс, който познавачите смятат за шедьовър на модерната архитектура. Племенницата на Соломон Гугенхайм прилага обаче не естетически, а емоционални критерии. Скептицизмът й произтича, иначе казано, от ревност и обида. Отношенията й с клана Гугенхайм са обтегнати – поне до момента, когато в края на 60-те години получава предложение да изложи в Ню Йорк венецианската си колекция в същата тази сграда, за която само десетилетие преди това се е изказала тъй пренебрежително. Предисторията на сдобряването е още по-любопитна – от гледна точка не на семейните отношения, а на културната история, разбира се.

Колекционерската страст на Пеги Гугенхайм датира от времето, когато възниква и фондацията Гугенхайм; през 1938 г. Пеги открива първата си самостоятелна галерия, показваща все още скромна колекция от творби на модерни европейски художници. Четири години по-късно в Ню Йорк е осъществен внушителният й проект “Изкуството на днешния век”, представящ произведения на Пикасо, Макс Ернст, Магрит, Миро, Ман Рей, Марк Шагал, Ив Танги. Че тогавашната директорка на фондация Гугенхайм Хила фон Ребай не гледа с добро око на дейната конкурентка, показва следното писмо, адресирано до Пеги Гугенхайм в отговор на предложението й фондацията да закупи от нея платно на Кандински:

“Тъкмо днес, когато името Гугенхайм представлява идеал в света на изкуството, проява на крайна безвкусица е това име да се използва за комерсиални цели. Истинското изкуство не е масова стока и не обслужва пазара, нито пък вашата евтина жажда за печалба.”

Оскърблението е колкото високомерно, толкова и незаслужено – не само защото с рядка всеотдайност и безвъзмездни парични помощи Пеги Гугенхайм подпомога в трудни моменти много от художниците, чиито творби закупува, а и защото с по-късното си завещание преотстъпва безценна културна печалба. С печалба за сетивата и духа напуска изложбата на колекцията Гугенхайм в Бон и редовият й посетител. Може би дори изпитва известна радост, че картините, които току-що е съзерцавал, не са само идеален предмет. И известна благодарност, че именно по тази причина могат да бъдат закупувани, колекционирани, съхранявани и показвани на онези, които не разполагат с лукса да ги притежават.

Дочуване, уважаеми слушатели и до следващата Призма на 12 август в обедното ни предаване по същото време.